![Сълзата на дявола [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/3/slzata-na-dyavola-bg-download.jpg)
Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
Идват и си отиват.
По мръсната улица с бясна скорост минават коли, по мръсния тротоар вървят пешеходци. Гробокопача прилича на всички тях, Гробокопача прилича на господин Никой, никой не забелязва Гробокопача.
— Извинете — казва някой. — Гладен съм. Не съм ял…
Гробокопача се обръща. Просякът поглежда очите на Гробокопача и не може да завърши изречението. Гробокопача го застрелва с два куршума. Просякът пада, Гробокопача вдига трупа и го хвърля в синия контейнер, заглушителят се нуждае от смяна на стъклената вата — вече не… щрак… не заглушава толкова добре.
Все пак никой не го е чул. Движението е твърде натоварено.
Той вдига гилзите и ги прибира в джоба си.
Контейнерът е в красив син цвят.
Гробокопача обича цветовете. Жена му отглеждаше червени цветя. Отглеждаше и жълти цветя. Но не и сини цветя, доколкото си спомня.
Той се оглежда. Наоколо няма никой.
— Ако някой види лицето ти, убий го — бе заръчал човекът, който му казва какво да прави. — Никой не може да гледа лицето ти. Запомнѝ го.
— Ще го запомня — бе отговорил Гробокопача.
Той се заслушва в контейнера. Тишина.
Смешно, когато си мъртъв… щрак… когато си мъртъв, не издаваш никакъв шум.
Смешно…
Той продължава да наблюдава вратата си, да наблюдава прозореца си, да наблюдава минувачите.
Поглежда часовника си. Стоял е така петнайсет минути. Сега може да си влезе.
Да хапне малко супа, да презареди оръжието, да смени изолацията на заглушителя. Което бе научил в един хубав есенен ден миналата година… миналата година ли беше? Седяха върху гредите и човекът, който му казва какво да прави, му показа как да презарежда оръжието и как да сменя изолацията на заглушителя, и всичко наоколо бе в красиви разноцветни листа. След това той тренира как да стреля, как да се върти като пумпал, да се върти с автомата, докато листата и клонките се сипят наоколо. Помнеше миризмата на топлите мъртви листа.
В гората му харесваше повече, отколкото тук.
Той отваря вратата и влиза.
Набира гласовата си поща и внимателно въвежда кода си. Едно-две-две-пет. Няма съобщение от човека, който му казва какво да прави. Той мисли, че му е малко тъжно, че още не се е чул с този човек. Не го е чувал от сутринта. Той мисли, че му е тъжно. Но не знае много добре какво е да ти е тъжно.
Няма съобщение, няма съобщение.
Което означава, че трябва да смени изолацията на заглушителя и да презареди и да се приготви отново да излиза.
Но преди това ще хапне малко супа и ще погледа телевизия.
Да хапне вкусна топла супа.
6.
14.65
Кмет Кенеди…
Краят е нощ. Гробокопача е на свобода и никой не можи да го спре. Той ще убива отново — в четири, осем и Полунощ, ако не платите.
Искам $20 милиона долара в брой, които ще ги сложите в найлонов плик и ще го оставите на три километра южно от Шосе 66 на Запад от Околовръстното. Сред Полето. Платете на мен Парите до 12.00. Само аз знам кому да кажа, за да спре да убива. Ако ме арерарестувате, той ще продължи да убива. Ако ме убиете, той ще продължи да убива. Ако мислите, че съм мошеник, ще ви кажа, че някои от куршумите на Гробокопача са боядисани в черно. Само аз го знам.
Всеки документ си има излъчване. Писмото на Джеферсън в сейфа на Паркър (фалшиво или не) беше царствено. С изящен почерк и бляскаво като скъпоценен камък. Бележката на изнудвача върху работната маса в лабораторията на ФБР бе нервна и груба.
Въпреки това Паркър подхождаше към нея както към някоя нова загадка: без предубеждение, без предварителна нагласа. Когато опитва да разреши някаква задача, умът е като бързо втвърдяващ се гипс: първите впечатления са най-трайни. Той се постара да не си вади никакви заключения, преди да изследва цялостно бележката. Борбата с прибързаните изводи бе най-трудното в работата му.
„Три сокола ядат пилетата на един фермер…“
— Куршумите в метрото — извика той, — имаше ли оцветени?
— Да — отвърна Джери Бейкър. — Десетина. Черни.
Паркър кимна:
— Доколкото чух, поръчали сте психолингвистичен анализ. Вярно ли е?
— Да. — Гелър кимна към компютъра си. — Още чакам резултатите от Куонтико.
Паркър погледна плика от писмото. Беше поставен в прозрачен найлонов калъф с картонче за съхраняване на веществени доказателства, надписано като СТРЕЛМЕТ. Отпред със същия почерк като на бележката пишеше: „За кмета — въпрос на живот и смърт“.
Той си сложи гумени ръкавици, за да не замърси листа и да заличи следи от различни вещества. Извади лупата си. Беше петнайсет сантиметра в диаметър, с дръжка от палисандрово дърво и блестящ стоманен пръстен около перфектната стъклена леща. Огледа една капка лепило върху плика.