Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Харди загледа една книга в куфарчето. Паркър проследи погледа му и му я подаде. „Гъдел за мозъка“, том 5. Харди я разлисти и я подаде на Лукас.

— Хоби — обясни Паркър, докато тя преглеждаше книгата.

— О, този човек обожава главоблъсканиците — обясни Кейдж. — Така му викаха тук. Любителя на главоблъсканици.

— Това са упражнения за раздвижване на мозъка — оправда се Паркър. Погледна през рамото на Лукас и зачете на глас: „Един човек има три монети на обща сума седемдесет и шест цента. Монетите са сечени в САЩ през последните двайсет години, използват се като пълноценно платежно средство и една не е пени. Каква е стойността на всяка от монетите?“.

— Чакай, едната трябва да е едно пени — възрази Кейдж.

Харди погледна тавана. Паркър се запита дали и умът му е толкова изряден, колкото външността му. Полицаят се замисли за момент, после попита:

— Да не са юбилейни монети?

— Не, в условието е казано — пълноценно платежно средство.

— Добре.

Лукас също загледа тавана. Умът ѝ явно блуждаеше другаде. Паркър нямаше представа къде.

Гелър се замисли за минута, после заяви:

— Няма да си хабя мозъчните клетки за глупости.

И отново се зае с компютъра.

— Предавате ли се? — попита Паркър.

— Какъв е отговорът? — полюбопитства Кейдж.

— Има монета от петдесет цента, четвърт долар и едно пени.

— Чакай — запротестира Харди, — нали каза, че няма пени?

— Не, не съм казал. В условието се казва, че една от монетите не е пени. Половин- и четвъртдоларовата не са. Третата обаче е.

— Това е подвеждане — изръмжа Кейдж.

— Толкова просто звучи — отбеляза Харди.

— Главоблъсканиците винаги изглеждат лесни, когато знаеш отговора. Също както в живота, не смятате ли?

Лукас отвори на друга страница и зачете:

— „Три сокола ядат пилетата на един фермер. Един ден той вижда и трите кацнали на покрива на кокошарника. Фермерът има само един патрон в пушката си, а соколите са толкова далеч, че може да улучи само един от тях. Прицелва се в най-левия и го убива. Куршумът не рикошира. Колко сокола остават на покрива?“

— Два, разбира се — избърза Си Пи.

— Чакай — намеси се Кейдж. — Може би точно това е уловката. Мислиш си, че решението трябва да е сложно, а то излиза най-очевидното. Той убива единия, остават два. Край на загадката.

— Това ли е и твоят отговор? — попита Паркър.

— Ами, не съм сигурен — призна колебливо Кейдж. Лукас прелисти към края на книгата.

— Ето това е уловка — каза Паркър.

Тя продължи да прелиства. После спря и се намръщи:

— Къде са отговорите?

— Няма.

— Ама че шибана книга!

— Отговор, до който не си стигнал сам, не е отговор.

Паркър погледна часовника си. Къде, по дяволите, се бавеше тази бележка?

Лукас отвори пак на задачата, прочете я отново. Лицето ѝ бе красиво. Джоан беше страхотна, с високите си скули, пълните си бедра и закръглените си гърди. Маргарет Лукас, облечена в плътно прилепнал до тялото пуловер, бе с по-малък бюст и по-слаба. Имаше стройни, мускулести бедра, чиито форми добре личаха през тесните дънки. При глезена Паркър забеляза фини бели чорапи, вероятно като онези, които носеше и Джоан.

„Хубава е, татко.“

„За полицайка…“

В лабораторията влезе строен младеж със сив костюм. Някой от младите сътрудници в куриерската служба, предположи Паркър.

— Здравейте, агент Кейдж.

— Тимъти, какво има?

— Търся агент Джеферсън.

Паркър тъкмо се канеше да попита „Кого?“, но Кейдж му спести това.

— Агент Том Джеферсън ли? — каза.

— Да.

Кейдж посочи Паркър:

— Той е.

Паркър се поколеба само за миг, после взе плика от младежа и се подписа внимателно: „Т. Джеферсън“, също като великия държавник, но малко по-небрежно.

Тимъти излезе и Паркър погледна въпросително Кейдж.

— Искаш никой да не те познава и никой да не знае името ти.

— Ама как…

— Аз съм чудотворец. Не съм ли ти казал?

* * *

Гробокопача стои в мрака пред мотела си „по 39.99$ на вечер кухничка и безплатна кабелна телевизия имаме свободни места“.

Това е един от скапаните квартали на града. Напомня на Гробокопача за… щрак… за какво, какво?

Бостън, не, Уайтплейнс… щрак… което е до Ню… Ню Йорк. Щрак.

Той стои до вонящия контейнер и гледа вратата на стаята си.

Гледа кой идва и кой си отива, както му беше заръчал човекът, който му казва какво да прави. Гледа предната си врата. Гледа в стаята си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?