Сълзата на дявола [bg]

— Изслушайте ни само. Заподозреният и партньорът му, убиецът, са замислили сложен план за изнудване. Убиецът ще стреля в най-голямата тълпа на всеки четири часа, като се започне от шестнайсет часа днес, ако кметството не осигури парите. Кметът реши да плати и ние занесохме сумата на определеното място. Престъпникът обаче не се появи. И знаете ли защо? Мъртъв е.

— Представяш ли си какъв шибан късмет? — намеси се Кейдж. — Тръгваш да прибереш двайсет милиона и те блъска камион.

— Защо убиецът не дойде да вземе парите? — поинтересува се Паркър.

— Защото убиецът е инструктиран само да убива — обясни Лукас. — Той няма нищо общо с парите. Класическо разделение на ролите. — Тя изглеждаше изненадана, че Паркър не се досети сам. — Изнудвачът нарежда на убиеца да продължава, докато не му се обади да спре. Така ние сме принудени да го оставим жив. А пък ако го арестуваме, може да постигне споразумение за по-малко наказание, в замяна на което да накара убиеца да престане.

— Така че — допълни Кейдж — се налага да заловим убиеца. Вратата зад Паркър започна да се отваря. Той тревожно прошепна на Лукас:

— Закопчейте си якето.

— Какво?

Миг преди Роби да се покаже, Паркър протегна ръка им дръпна ципа ѝ, скривайки тежкия пистолет, закачен на колана ѝ. Тя се намръщи, но той обясни шепнешком:

— Не искам да вижда оръжието.

После постави ръка на рамото на сина си:

— Здрасти, хухал. Какво правиш?

— Стефи скри устройството за управление.

— Не съм — изкрещя тя. — Не съм, не съм!

— Аз щях да победя, но тя го скри.

Паркър се намръщи:

— Чакай, устройството за управление не беше ли включено във видеото?

— Тя го изключи.

— Стефи-ефи. Устройството да се появи до пет секунди. Едно, две, три…

— Намерих го!

— Аз съм на ред! — изкрещя Роби и се втурна към горния етаж.

Паркър пак забеляза, че Лукас гледа през прозореца как момчето тича по стълбата.

— Как се казва? — попита тя.

— Роби.

— А вие как го нарекохте?

— Хухал. Така им викам.

— На „Уаху“ ли? Университетския ви отбор?

— Не. Това са герои от една книжка на Доктор Сюс. — Паркър се зачуди откъде е разбрала, че е завършил Вирджинския университет. — Виж, Кейдж, съжалявам, но наистина не мога да ви помогна.

— Нали разбираш какъв е проблемът, стари приятелю? — продължи агентът, без да се впечатли от твърдия му отказ. — Единствената улика, единствената следа към престъпника е бележката на изнудвача.

— Дайте я на Криминоложкия отдел.

Лукас стисна устни:

— Ако се наложи, ще го направим. И ще повикаме психолингвист от Куонтико. И ще накарам агентите си да проверят всяка проклета фирма за хартия и химикалки в страната. Но…

— Но се надяваме ти да се заемеш — завърши Кейдж. — Само като погледнеш бележката, можеш да видиш неща, които никой друг няма да забележи. Може би къде се крие. Може би къде ще е следващият удар на убиеца.

— Стан не може ли да се заеме? — попита Паркър.