Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
— Разрешено ли е да се дава такава информация? — поинтересува се Си Пи.
— Само със съдебна заповед, но вие ги накарайте да си помислят, че са задължени да съдействат. Бъдете убедителни.
Агентът поговори по телефона няколко минути, после докладва:
— Комтех ще се заеме.
Имаше предвид Компютърно-техническия отдел на ФБР със седалище в Мериленд.
— Ей, хрумна ми нещо — възкликна Лукас.
Кейдж вдигна въпросително вежди.
— Защо не вземем онзи пич от „Личен състав“? — продължи тя.
— Кого?
— Той изследва почерците на кандидатите за работа и по това определя характера им.
— Това се прави и в Окръжното управление — отбеляза Харди. — Така създават работа на психолозите.
— Накъде биеш? — попита Си Пи. — Нали вече го изпратихме в Куонтико?
Копие от бележката бяха изпратили в Бихейвиористичния отдел на Бюрото в Куонтико за психолингвистичен профил. Тоби Гелър вече чакаше резултатите пред един компютър.
— Не, не — отвърна Лукас, — там ще го сравнят с предишни случаи и ще определят степента на образование и коефициента му на интелигентност. Говоря за профил на характера. Графоанализ.
— Няма смисъл — чу се глас зад гърба ѝ.
Лукас се обърна. Някакъв мъж с дънки и кожено яке тъкмо влизаше в лабораторията. Носеше пропуск за посетител на врата си и голямо куфарче в ръка. Бяха ѝ нужни няколко секунди, за да го познае.
Кейдж понечи да каже нещо, но си замълча. Може би се опасяваше да не уплаши новодошлия.
— Арти ме пусна — обясни Паркър Кинкейд. Арти беше пазачът на служебния вход. — Още ме помни. След толкова години.
Кинкейд се стори съвсем променен на Лукас. У дома си имаше вид на свадлив стар ерген. Развлеченият пуловер и широките панталони засилваха това впечатление. В сегашното си облекло приличаше повече на „себе си“.
— Здравейте, господин Кинкейд — поздрави го с кимване тя. — Кое няма смисъл?
— Да си губите времето с графоанализ. Не можете да познаете характера на човека по почерка му.
Поучителният му тон я стъписа.
— Мислех, че много хора го правят.
— Също така много хора гледат на карти и говорят с починалите си роднини в отвъдното. Това е шарлатанство.
— Чувала съм, че върши работа — настоя тя.
— Пълна загуба на време — заяви делово той. — Ще се съсредоточим върху други неща.
— Ами… добре — склони Лукас; надяваше се да успее да го изтърпи.
— Здравей, Паркър — заговори Кейдж. — Познаваш ли Тоби Гелър? Тази вечер ще ни помага с компютрите и комуникационните системи. Хванахме го на път за един ски-курорт във Върмонт.
— В Ню Хемпшир — поправи го агентът; обърна вечно усмихнатото си лице към Паркър. — За извънредно заплащане съм готов на всичко. Дори да вържа тенекия на жена. Здравей, Паркър, слушал съм много за теб.
Двамата мъже си стиснаха ръцете.
Кейдж кимна към друго бюро:
— Това е Си Пи Ардъл, от регионалното управление. Никой не знае какво означава съкращението Си Пи, но на всички е известен така. Подозирам, че и самият той не знае.
— По едно време знаех — отвърна лаконично Си Пи.
— А това е Лен Харди. Той е офицерът ни за свръзка с полицията.
— Радвам се да се запознаем, сър — поздрави Харди.
Кинкейд му стисна ръката:
— Няма нужда от това „сър“.
— Дадено.
— Криминология ли работиш, или си детектив?
— Всъщност работя в Статистическия отдел — отвърна смутено Харди. — Всички други бяха по задачи, затова избраха мен.
— Къде е бележката? — обърна се Паркър към Лукас. — Оригиналната.
— В Криминоложкия отдел. Исках да потърсим още някой и друг отпечатък.
Кинкейд се намръщи, но преди да отвори уста, Лукас побърза да допълни:
— Казах им да използват само лазера, без нинхидрин.
Той вдигна вежди:
— Добре… работили ли сте криминология?
Стори ѝ се, че макар да одобрява решението ѝ за химическия анализ, той се опитва да я предизвика.
— Спомних си какво сме учили в Академията — отвърна хладно тя и се зае с телефона.
— Какво е това? — попита Харди. — Нин…
— Нинхидринът се използва обикновено за снемане на пръстови отпечатъци от хартия — обясни Лукас, докато набираше.
— Но — довърши мисълта ѝ Кинкейд — унищожава грапавините по листа. Никога не трябва да се използва, ако ще анализирате почерка на документа.
Лукас се обади в Криминоложкия отдел. Лаборантът ѝ докладва, че не е открил други отпечатъци и че веднага ще изпратят някого да донесе документа в оперативния център. Тя предаде думите му на другите от екипа.