Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Не пожела обаче и да ги последва в техния странен град, сякаш нещо му подсказа, че дори за него там ще бъде… чуждо.

Черните елфи бяха разочаровани, ала не се опитаха да го убеждават повече.

Ако белокосият се бе забъркал с тях, Римиел разбираше защо идва да търси помощта му. Колкото и да бе силен, сигурно и той имаше едно наум за Лордовете на Мрака, живеещи в своята далечна империя отвъд Мрулл’Аббан, Планината на Ледените Хребети.

Но следващото изречение на Лихваря го шокира.

— Става дума за един отстъпник. Той нанесе голяма обида на черните елфи и ми бе платено добре, за да приключа с него.

Римиел го погледна любопитно.

— Нима ти трябва помощ? — попита той.

— Скъпи ми вампире — вдигна невинно вежди Лихваря, — моята едничка сила е да получавам това, което ми е обещано. Нито съм воин, нито мога да призовавам демони, а още по-малко пък да сривам цели градове като могъщите заклинатели на елфите, били те светли или черни. Е, владея някои дребни заклинания, известни и на най-изостаналия маг, но в никой случай не мога да се меря с един вампир…

След тези думи Римиел внезапно се замисли каква ли би била на вкус кръвта на белокосия.

— … освен ако той не ми е длъжник. Тогава, опасявам се, нещата се променят — усмихна се хитро Лихваря.

Римиел реши да не прави глупости.

— Мъдро — кимна неговият гост.

— Добре тогава — кимна вампирът, — кажи ми къде е този елф на мрака и ще приключа с него.

— Богове, как се променят хората! — възкликна белокосият. — Беше такова уплашено момче, когато се видяхме преди години, а сега сме, хммм, нахални, може би?

— Реалисти — похвали го Римиел. — Уважавам коварството и силата на черните елфи и ако бях изправен срещу армия или боен отряд, щях да призная, че не мога да се справя сам. Но срещу един самотен воин…

— Самотен воин, който е бивш главнокомандващ на цели армади и е побеждавал в сражения демони от отвъдното, дузини елитни гвардейци от своя народ, разлютено Йети, нападнало го от засада по върховете на Мрулл’Аббан, а също така и велик инквизитор, въоръжен с броня от звездна стомана — даде повече информация Лихваря.

Римиел сплете пръсти.

— Това е интересно — най-сетне призна той. Като вампир той също имаше редица победи, включително срещу друг вампир, една хищна жена, живееща близо до Горите на Прамайката под носа на светлите елфи, рицар на въпросните светли елфи и пещерен трол, но някои от изброените постижения наистина му направиха впечатление.

— Все пак мисля, че мога да свърша работата — каза той.

Искаше да приключи с този проблем и да бъде оставен на мира.

— „Мисля“ не е достатъчно добро за моя приятел. Не бихме искали да обидим висш клирик на Рамкар-Дамн, не смяташ ли?

Внезапно Римиел разбра, че е забъркан в много дълбока и гъста каша. Като всеки жител на човешките предели, той знаеше твърде малко за клириците на Рамкар-Дамн, но и чутото бе достатъчно. Пред тях инквизиторите бяха като палави деца.