Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Скоро домът на силфа се издигна пред него, подобен на гробница. Макар и нисък на фона на останалите сгради, според Амрак’арр той бе най-внушителното място след безкрайния замък на владетеля и, разбира се, главният храм на Дарителя на смъртта. Амрак’арр почука с костената дръжка и в къщата проехтя звук — стенание като на душа, измъчвана от вечни времена и обречена на същото третиране и в остатъка на вековете.
Черната врата се отвори и Амрак’арр се озова лице в лице с Лихваря, който играеше дама, очевидно със себе си.
— Здравей — меко каза той, — отдавна не си идвал.
Амрак’арр се облиза. Това беше вярно. Той не обичаше да си говори много-много със силфа. Но в случая…
— … ти се налага — довърши мисълта му белокосият. — Това, което искаш от мен, не е толкова просто. Алтиарин е опасен — рече той и се усмихна, когато спечели партията със себе си.
— Със сигурност не и за някой с вашите умения, древни — почтително каза жрецът.
— Алтиарин показва учудващи умения в това да побеждава всякакви врагове, смъртни и безсмъртни, тленни и нетленни, създания от оня свят и първични същества от нашия. Аз следях прогреса му, да ме прощаваш, далеч по-успешно от тебе.
— Какво искаш? — прекъсна го Амрак’арр и изтръпна. Понякога цените на силфа идваха в повече дори за елфите на мрака.
— О, за стари приятели нещо дребно — махна с ръка Лихваря. — Една хекатомба за великия Рамкар-Дамн например.
Нещо дребно, примигна Амрак’арр. Хиляда роби, принесени в жертва на Дарителя — онзи, който ражда, за да убива.
Но жреците имаха много роби, реши се черният елф. Паметта на скъпия Камрасин бе по-ценна.
— Дадено — кимна той. — Искаш ли да призовем нещо на помощ?
— Не, не — усмихна се Лихваря, доволен от пазарлъка. — Не обичам демоните. Миришат отвратително.
— Ха-ха! — изсмя се нервно жрецът. Не го впечатлиха толкова думите, колкото начинът, по който силфът ги бе изговорил — с пълно пренебрежение към създанията от тъмната равнина.
Макар че, замисли се той логично, ароматът на сяра наистина не беше приятен.
— Аз си имам едни стари приятели — допълни Лихваря. — Те ще се зарадват да ме видят и ще свършат работа.
За последното Амрак’арр беше сигурен, но за първото запази своите съмнения.
Невероятно е какво могат да правят парите. Понякога си мисля, че те са най-голямата сила на тоя свят — по-могъща от меча, магията, дори от боговете. Погледнете мен например. Дълги години аз бях беглец, сянка от кошмар. Всявах ужас у хората и трябваше да бягам всяка нощ, оставяйки трупове след себе си.
Но днес — днес е друго. Днес съм уважаван, тачен. Невероятно е колко толерантни стават жреците на Томан при вида на златото. Злато, злато, злато… и дори един вампир става предан син, за който се молят ежедневно. Сега единствената ми грижа е да се местя от замък в замък, но това става веднъж в поколение, а не през броени дни.
В момента съм в собственото си имение. Удивително, нали? Откъдето започна всичко.
Едновременно с по-големия контрол над живота си имам и по-голяма власт над себе си. Вече не убивам жертвите си като бясно куче, което не знае кога да спре. Достатъчно е едно лекичко ухапване — да пийнеш малко, пък ако трябва, и редовно. Така жертвите остават живи и относително здрави, а ако са от нежния пол, ти оставят възможности за далеч повече занимания.