Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Римиел се досети какво има предвид белокосият, макар да не разбираше мотивите му.

— Аз не го искам мъртъв — рече той. — Вината за станалото е повече моя.

Но откъде Лихваря знаеше за станалото, зачуди се Римиел.

— Аз също не го искам мъртъв — кимна спокойно Лихваря, — така че ставаме двама.

— Тогава? — повдигна вежди вампирът.

— Тогава ще мога да уредя нещата тихо и кротко, но в замяна на услуга, разбира се.

Римиел се замисли. Реално погледнато, не трябваше да се страхува толкова за живота си. Той бе анатема, проклятие, подигравка с нормалното човечество.

И все пак…

— Какво искаш? — попита вампирът.

— Не знам — отвърна чистосърдечно Лихваря, — още не знам. Но ако ми се вречеш във вярност, когато му дойде времето, ще си поискам услугата.

Острите сетива на Римиел доловиха приближаването на паладина. Имаше някаква клопка в тази сделка, бе прекалено просто, но…

— Съгласен съм — каза той и оголи зъби в усмивка.

Лихваря примигна.

Някъде, много далеч, отекна камбана.

Леонций нахлу в колибата с оголен меч.

— Ти! — извика той.

Вампирът отскочи от стола си, оголи зъби и изсъска.

— Добър вечер — каза кротко Лихваря.

Паладинът го забеляза.

— Вие… — каза той и тръсна глава. Самият той не можеше да прецени какъв точно е този човек.

— Това същество… — продължи той.

— Е мой гост — каза спокойно белокосият, — така че е под моята закрила.

— Това е чудовище! — вдигна меча си паладинът. — Ако сте с него, значи и вие сте чудовище!

— Колко грубо и нерицарско от страна на човек, който нахлува в къщата ми — смъмри го Лихваря.

Леонций се поколеба. Римиел усети, че този странен господин и неговата къща, появила се от нищото, влияят и на паладина. Руните на острието му сякаш помръкнаха.

— Но понеже съм добронамерен, мога да ви го оставя, за да го заколите, макар че, разбира се, ще настоявам това да не става в дома ми — кротко каза белокосият.

Римиел го изгледа с ужас.

— Но ти… — отвори уста той.

— Млъкни — меко каза белокосият. Вампирът усети как думите го задавят и не излизат от гърлото му.

— Отлично — разведри се погледът на Леонций. — Излизай навън, гадино!

— Чакай — прекъсна го все така спокойният, благ Лихвар. — Не съм казал, че го давам безвъзмездно.

Паладинът го изгледа.

— А как тогава?

— Ами искам първо да поиграем — махна с ръка белокосият към таблото с пуловете. — Една игра на дама например. Ако ти спечелиш, Римиел е твой — и той посочи към онемелия, парализиран вампир. — Но ако спечеля аз, ще искам нещо дребно в замяна… — Белокосият се замисли. — Например да коленичиш пред мен като рицар.