![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Докато се прибираше към къщи, той усети, че планината остава все тъй притихнала и напълно се увери, че някой или нещо го следва.
И каквото — или който — да беше, явно разполагаше с внушителна сила. Но дали бе Йети, свирепият хищник, спуснал се от високите върхове? Колкото и невероятно да звучеше, това бе съвсем възможно. Косматите създания имаха славата на хитри ловци и цялата планина трепереше от тях. Самият Алтиарин едва не бе изгубил живота си в схватка с такова изчадие, макар че именно тази битка го срещна с Лерта. Лечителката му бе спасила живота.
С всяка следваща стъпка Алтиарин отхвърляше тезата за Йетито. Миризмата на такъв звяр мигновено би прогонила глигана. Дори адската свиня избягваше ужасния снежен човек от върховете. Освен това Йети не бе чак толкова търпеливо. Досега сто пъти да го е нападнало, за да докопа свинското.
Не бе вероятно и преследвачът да е човек. Хората нямаха такъв финес, те обикновено огласяха шумно присъствието си с тракане на брони и звънтене на оръжия.
Оставаше друг черен елф.
Някак си обаче и това не се връзваше.
Той усети да го полазват тръпки.
Когато най-сетне достигна колибата, Лерта го чакаше на прага, пребледняла като платно.
— Какво се е случило? — попита разтревожен черният елф.
— Наблизо има някой — каза лечителката. — Някой ни наблюдава, някой с голяма сила.
Алтиарин остави торбата на земята и изтегли рапирата си. Нямаше смисъл да отрича, той също го усещаше.
Играта на криеница му омръзна.
— Излез, излез, където и да си! — извика той.
Римиел, който бе впечатлен от интуицията на вълшебницата, реши да приеме предизвикателството.
— Добър вечер — каза той и се материализира като сянка от дърветата. — Нямате представа колко любопитна е за мен тази среща.
Черният елф вдигна рапирата си, а Лерта си пое рязко дъх.
— Вампир — промълви тя.
Но Алтиарин вече и сам бе видял бледата кожа, леко издължените кучешки зъби, елегантната походка, издаваща стаената огромна сила… Сега нещата се нареждаха. Действително всички знаци показваха, че по следите му е вървял вампир.
Как не се бе сетил?
— Аз съм граф Римиел — представи се новодошлият, като наглед не предприемаше нищо агресивно, — и много исках да се запозная с вас.
Алтиарин наклони леко глава. Всичко това можеше да е поза. Ужасното същество сигурно готвеше нападение.
Римиел обаче наблюдаваше предпазливо рапирата. Вампирският му усет го предупреди, че острието е опасност за него, както навремето бе мечът на Леонций. Самият черен елф пък благодари на своята настоятелност, която бе убедила един ковач да изкове наново строшеното от великия инквизитор оръжие — като по ирония на съдбата за спойка елфът беше дал части от бронята на въпросния инквизитор, метал лек и ковък, по негова преценка паднал от звездите.
Вероятно двамата все пак щяха да се нападнат, ако Лерта не се беше обадила:
— Ами щом е така, заповядай у нас — каза лечителката.
— И така — рече Алтиарин, — ще споделиш ли какво те доведе насам?
Тримата бяха седнали около грубата маса. В печката бе напален огън. Пред двамата домакини имаше по купа топла супа и чаша вино. Пред госта — нищо.
Черният елф изглеждаше небрежно отпуснат, но на практика бе застанал така, че да може да извади рапирата си с едно-единствено движение.
„Не прави никакви грешки“ — отбеляза си наум Римиел, след което на глас изрече:
— Имаше интересни слухове — предаде той информацията, която му беше дал Лихваря, — за цял отряд рицари, избити от Йети. Само един оцелял, младеж на име Арно. Случилото се породи дебати в ордена на Томан, но както и да е… — вампирът се усмихна, — на мен нещо не ми се върза с цялата история и реших да проверя какво става.
Черният елф кимна, привидно удовлетворен от отговора.
Обаче усети, че другият лъже.
Лерта не се включваше в разговора. Тя стоеше леко настрана, притворила очи, сякаш се опитваше да разбере нещо.
— И какво мислиш за това, което откри? — попита Алтиарин, като отпи малко от виното си.
— Ами, впечатлен съм — усмихна се още по-широко Римиел. — Не съм очаквал да открия черен елф, и то живеещ със смъртна жена.
— Случват се и такива неща — отвърна Алтиарин, не желаейки да изпуска инициативата. — А ти какво знаеш за черните елфи, та си толкова впечатлен?