Мечът на тамплиерите [bg]

— Ти си млада. Аз съм стар. Трябва да следя теглото си.

— Аз съм като колибри — обясни Пеги, докато взимаше парче картоф. — Храната, която изяждам всеки ден, трябва да е равна на теглото ми, в противен случай ще умра от глад. — Лапна и няколко бобчета. — Освен това, Док, ти не си стар и дебел, ти си фин, изискан.

Холидей я погледна с любов. Облечена в джинси и тениска, Пеги спокойно би могла да мине за първокурсничка в университета. Той, от друга страна, беше почти съвсем побелял, четеше с очила, носеше стелки на „Д-р Шол“ и от време на време усещаше рязка болка в ставите. Пеги все още се намираше в утрото на своя живот, докато той бе в ранната привечер на своя, или с други думи, принадлежаха към различни светове.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна тъжно той.

„Кой беше казал, че младите пропиляват младостта?“

— Джордж Бърнард Шоу — каза той.

— Какво? — попита Пеги.

— Нищо — отвърна Холидей.

Пеги отряза поредното парче от ребърцата.

— Като стана въпрос за старост, сетих се за дядо Хенри и неговата секретарка.

— Невинаги е бил стар.

— Не я споменава в завещанието си.

— Не съм изненадан. Завещанията са публични документи, а тя очевидно държи на дискретността. — Той сви рамене. — Освен това може вече да се е погрижил за нея.

— Какво имаш предвид?

— Когато влязохме във факултета, тя четеше екземпляр от „Ан от фермата «Грийн Гейбълс»“.

— Е, и?

— Беше първо издание.

— Смяташ, че дядо й го е подарил?

— Вероятно. Още ли носиш онази джаджа, блекбърито?

— Нарича се персонален дигитален асистент или джобен компютър — превзето обясни Пеги, топна нова хапка от ребърцата в соса от хрян и я лапна. — А понякога и крекбъри, заради способността му да пристрастява потребителите към себе си, както го прави кокаинът.

— Та носиш ли го?

— Винаги — отвърна Пеги, остави вилицата, порови в старата си чанта, тип куриерска или пощальонска, която ползваше вместо дамска, и извади малък плосък правоъгълник от черна пластмаса.

— Виж дали ще успееш да откриеш колко струва първото издание на „Ан от фермата «Грийн Гейбълс»“.

Пеги натисна няколко клавиша само с палци. Устройството напомняше на Холидей за всезнаещите черни правоъгълници от космическия епос „2001: Космическа одисея“. „С тази разлика — помисли си той, — че 2001 г. отдавна отмина, правоъгълникът днес се побира в една ръка, а сега ние сме маймуните.“