Мечът на тамплиерите [bg]

Върнаха се в „Уайт Ин“ и си поръчаха закуска. Холидей избра бъркани яйца и препечени филийки без масло, а Пеги се спря на гофрети с боровинки и сметана, гарнирани с бекон и пържени картофи. И двамата си поръчаха кафе.

Холидей я наблюдаваше как яде, смаян от количествата храна, които поглъща.

— И никога не качваш дори един килограм?

— Никога — отвърна тя, докато поставяше резенче бекон върху пропитата със сироп гофрета.

— Мразя те — каза Холидей с любов.

— Аз съм ти племенница — отвърна закачливо Пеги, преди да лапне поредната хапка и да започне да дъвче с наслада. — Не ти е позволено да ме мразиш. Това просто не е редно, не е според правилата.

— Не си ми пряка племенница. И в случая важат съвсем различни правила.

— Да бе, да — отвърна Пеги и боцна с вилицата си няколко картофчета.

— Един застрахователен статистик ми каза веднъж, че всеки от нас го очакват един прелез и един товарен влак. Всичко е въпрос на време — заяви Холидей. — Може би няма да е зле да намалиш холестерола.

— Не мога — отвърна Пеги. — Не забравяй, че съм млада и глупава. Трябва да се грижа за реномето си.

— Имаш сметана на горната устна.

Тя я избърса със салфетката и попита:

— Какво ще правим с Броудбент?

— Точно сега? — каза Холидей. — Нищо. Той е прав. Не разполагаме с никакви доказателства, че е замесен в палежа.

— Ами онзи, когото ти подгони?

— Полицейското управление на Фредония разполага с един-единствен следовател. Не възлагам особени надежди на полицията.

— Значи да не правим нищо?

— Не, ще постъпим както вече казах. Ще открием защо Броудбент се стреми толкова отчаяно да се сдобие с един хилядолетен меч.

След закуска се качиха в стаята на Холидей и той извади меча, който бе скрил под матрака на леглото си, и го сложи на бюрото до прозореца.

— Добре — рече Пеги. — Това е един стар меч, увит в едно старо знаме. Какво друго значение би могъл да има, като изключим обстоятелството, че дядо го е намерил в дневната на Адолф?

— Да започнем от самото начало — предложи Холидей, без да откъсва поглед от меча. — Вуйчо Хенри го е пазил повече от половин век. На какво тогава се дължи този внезапен интерес към него?

— Нещо, което той е открил?

— Например? — попита Холидей. — Както каза самата ти, това е един стар меч. Очевидно е бил собственост на заможен благородник, вероятно рицар или дори крал.

— От коя ли страна е дошъл? — зачуди се Пеги.

— Няма начин да се разбере. Това не е картина, произходът му не може да бъде проследен, съмнявам се и че ще открием исторически свидетелства, които да ни разкрият как е попаднал в ръцете на Хитлер. Несъмнено е част от плячката, събрана от Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg, така наречения Институт за окупираните територии на райхслайтер Розенберг. Възможно е да става въпрос и за хората на Херман Гьоринг. Те също са си падали по масонски реликви, които са играели съществена роля в арийския им маскарад.