Мечът на тамплиерите [bg]

— А как е стигнал до Торонто?

— Аз го закарах до Бъфало — обясни госпожица Бранч. — После хвана следобедния влак.

Лека руменина пропълзя по лицето й. Миглите й лекичко трепнаха. Тя стисна здраво книгата в скута си, както корабокрушенец стиска спасителния пояс. Изглеждаше притеснена, приличаше на сърничка, заслепена от светлините на приближаващ се автомобил. Годините отлетяха за миг. И Холидей мигом проумя истината. Завесите се вдигнаха, мъглата се разсея, воалът пред очите му падна и всичко се изясни.

Ама разбира се!

Старият екземпляр от „Ан от фермата «Грийн Гейбълс»“ най-вероятно наистина бе дошъл от библиотеката на вуйчо Хенри. Двамата бяха любовници — е, може би преди много години.

Сега му се струваше странно — сигурно Пеги би си помислила същото — но не изглеждаше толкова странно, ако се върнеше четирийсет и три години назад, когато младата Каролайн Бранч е пристигнала във Фредония с хормони, разбушували се от престоя в девическия колеж в Олбъни, самобявил се за Академия.

Холидей пресметна наум: средата на шейсетте, лятото на любовта и прочие глупости… трябва да е била на деветнайсет-двайсет, свежа като маргаритка. Вуйчо Хенри би трябвало да е бил около четирийсетте, жизнерадостен и привлекателен професор, който не се разделя с лулата си. Може би вече е започнал да побелява по слепоочията. Нещо като Хю Хефнър в по-образован вариант.

Преподавател и студентка, докато девойката следва, а може би и след това. Не беше първият случай, в който професор се озовава в леглото със своя студентка. Хенри така и не бе създал семейство, а — според табелката с името на бюрото — това се отнасяше и за госпожица Бранч. Може пък наистина да ставаше въпрос за истинска старомодна любовна история. Холидей вече гледаше на секретарката по различен начин.

— Имате ли други въпроси? — попита госпожица Бранч сковано, сякаш бе прочела мислите му.

— Не, засега не.

— Наистина става късно — настоя тя без заобикалки.

— Няма да се бавим.

Холидей се обърна и се върна в кабинета на вуйчо Хенри, като не забрави да затвори вратата. Пеги седеше пред компютъра и се опитваше да налучка паролата.

— Опитай с Каролайн — прошепна Холидей.

— Какво? — не разбра Пеги и сбърчи чело.

— Паролата. Опитай с Каролайн.

— Но…

— Просто опитай.

Пеги го изгледа, но написа името в съответното поле и натисна клавиша за въвеждане на паролата.

— Нищо. — В гласа й като че ли прозвуча облекчение.

— Опитай Каролайн Бранч. Изпиши го слято, като една дума — нареди й той.

Тя го послуша, втренчи поглед в екрана и прошепна:

— По дяволите! Получи се!

— Мисля, че едно време са били любовници — обясни й тихичко Холидей.

— Дядо, какъв стар хитрец си бил! — възкликна Пеги.