Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Мечът на тамплиерите [bg]
Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечът на тамплиерите [bg]

Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:

Приключение, в което смъртта дебне на всяка крачка! В старинна къща, получена като наследство от вуйчо му, известният учен, подполковник Джон Холидей открива средновековен меч. Още същата нощ неизвестен престъпник се опитва да открадне находката и опожарява дома, от който остава само купчина въглени и пепел. Заинтригуваният Холидей решава да проучи меча и открива на ръкохватката му старинен шифър. Оказва се, че рицарите тамплиери, предупредени за очакващите ги гонения, са скрили на сигурно място прочутите си съкровища. Но къде точно? Джон Холидей, придружен от очарователната си племенница Пеги Блексток, се впуска в опасно приключение. Оказва се, че по следите на съкровището е тръгнала и тайнствена организация, наречена Орден на новите тамплиери, а в играта се включват и специалните служби на различни държави…
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 113
Перейти на страницу:

— Странна работа — измърмори Пеги и се приведе към стената, за да разгледа фотографиите по-добре.

— Кое й е странното? — попита Холидей, докато прелистваше стария бележник.

— Има една снимка на трима мъже. Дядо Хенри е застанал от края, облечен в цивилни дрехи, а другите двама са с униформи. Мисля, че са английски. Ако мога да преценя по пейзажа, снимката най-вероятно е направена някъде в Северна Африка. В Кайро. А може би в Александрия.

— Е, и? Какво толкова странно има в това? Хенри бе учен, специалист по средновековна история. Обикаляше целия свят.

— Надписът гласи: „Дерек Кар-Харис, Ленард Гайз, Доналд Мичи, април 1941 г.“. Следва думата „Пощальон“ с главно П.

Холидей прелисти бележника. Откри Д. Кар-Харис с адрес във Великобритания, но не намери и следа от Гайз или Мичи.

— Интересно. Пощальон ми звучи като кодово име. От друга страна, през април 1941 година сме спазвали неутралитет. Какво е правил Хенри в Египет с двама британци в униформа осем месеца преди Пърл Харбър? Започнал е кариерата си в Бюрото за стратегически операции, но то е създадено чак през 1942 година — през юни или юли.

— Става все по-любопитно, както казала Алиса пред дупката на заека — промърмори Пеги и погледна следващата снимка на стената. — Ето още една с Кар-Харис и дядо Хенри. И двамата са цивилни.

— Къде е направена? — попита Холидей, докато продължаваше да рови из съдържанието на чекмеджето. Откри паспорта на вуйчо Хенри и провери датите. Още беше валиден. На последната страница имаше четири печата: един за влизане в Канада през Ниагара Фолс, входен печат от летище „Хийтроу“ в Лондон два дни по-късно и още един входен печат от Франкфурт, поставен седмица след това. Последният печат показваше, че се е върнал в Съединените щати три седмици след като е влязъл в Германия. Всички печати бяха отпреди три месеца.

— Стоят в едно огромно помещение с гигантски отворен прозорец, през който може да прелети и самолет. В далечината се виждат планини — описа фотографията Пеги.

— Има ли надпис?

— Да. „Бергхоф, 1945“.

— Шегуваш се! — Холидей стана, отиде до нея и огледа снимката. Вуйчо Хенри и Кар-Харис бяха дребни силуети, незначителни фигурки на фона на огромното помещение, в което се намираха. А то наистина бе с гигантски размери. В далечината ясно се открояваха белоснежните върхове на Залцбургските Алпи.

— Подсети ме къде е Бергхоф? — помоли Пеги.

— Не къде, а какво — обясни Холидей. — Бергхоф е името, което Хитлер дава на лятната си резиденция край Берхтесгаден, Бавария, за която спомена Броудбент. Фюрерът се стремял да се представя за човек от народа. Името означава „планинска ферма“.

— Което обяснява знамето, в което бе увит мечът — каза Пеги. — Но какво ли е правил там дядо заедно с този англичанин? Какво изобщо е правил там? — Замълча за миг. — Мисля, че според адвоката баща му е бил заедно с дядо, когато е намерил меча.

— И аз останах с такова впечатление.

— Къде тогава е той?

— Днес изникнаха прекалено много въпроси, свързани с вуйчо Хенри, а отговорите са прекалено малко.

— И какво ще правим?

— Ще продължим да задаваме въпроси — отвърна Холидей.

6.

Холидей излезе от кабинета на вуйчо Хенри. Госпожица Бранч седеше зад бюрото си. Голямата й дамска чанта стоеше в очакване до екрана на компютъра, който вече бе покрит с калъф. Госпожица Бранч четеше книга с твърди корици и бледозелена обложка — изглеждаше доста стара. Холидей не успя да види заглавието. Госпожица Бранч вдигна поглед и затвори книгата, но единият й показалец остана между страниците, за да отбележи мястото, до което е стигнала.

Холидей видя обложката. На нея бе изобразена красива млада жена с дълги кестеняви коси. Отдолу с избелели златни букви бе изписано заглавието: „Ан от фермата «Грийн Гейбълс»“, Луси Монтгомъри. Изненада, изненада — в привидно скучната съсухрена душа на старата секретарка май се криеше романтично момиче. Книгата като че ли се бе озовала тук право от лавицата с детски романи на вуйчо Хенри.

— Да? — попита госпожица Бранч.

— Според паспорта, който открихме, вуйчо ми е пътувал до Канада преди няколко месеца.

— Точно така, през март.

Не й се наложи да направи справка с бележника си. Интересно.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)