Мечът на тамплиерите [bg]

— През цялото време ли бяхте с дядо Хенри? — попита Пеги.

— Не съм била с дядо ви, госпожице Блексток. Работих за него. — В гласа й не прозвуча и следа от уважение, но след четирийсет и три години, прекарани на това място, тя вероятно разполагаше с повече компромати за повече хора от всеки друг в университета. Не се притесняваше, че може да изгуби мястото си, интересуваше се предимно от клюки.

Холидей се усмихна вътрешно. Доброто разузнаване може да те отведе навсякъде.

— Може ли да влезем в кабинета му? — любезно настоя той.

Госпожица Бранч го удостои с продължителен строг поглед и накрая отстъпи.

— Щом настоявате.

Отвори централното чекмедже на бюрото си, извади връзка ключове и се изправи. Холидей и Пеги я последваха до затворена врата в другия край на приемната. На малката пластмасова табела пишеше само Д-Р ХЕНРИ ГРЕЙНДЖЪР. Госпожица Бранч отключи вратата, отвори я и отстъпи встрани.

— Няма да се бавим — обеща Пеги.

— Заповядайте — прикани ги госпожица Бранч.

Дали бързаше, защото у дома я очакваха котки, които да нахрани? Или пък днес бе денят й за пране? Холидей й се усмихна дипломатично, докато минаваше покрай нея.

Озоваха се в кабинета на вуйчо Хенри. Беше просторен и проветлив, едната стена бе заета от библиотеки, изработени от светъл дъб, другата бе покрита с фотографии в рамки, а на третата бе окачена коркова дъска, отрупана с листчета и бележки. За тяхна изненада четвъртата стена бе заета от голям прозорец.

От него се разкриваше гледка отвъд околовръстния път на кампуса към Мейтъм Хол, поредната сграда, построена от Пей. Геометричната форма в случая бе бетонен полукръг с тесни процепи за прозорци, разположени на равни интервали. Според Холидей сградата приличаше на уголемен вариант на железобетонните бункери, които фелдмаршал Ромел12 издигнал по бреговете на Нормандия.

Разстоянието между Томпсън Хол и бетонния полукръг бе заето от добре поддържани тревни площи, прорязани тук-там от криволичещи алеи, над които се извисяваха дървета. Това явно бе направено с цел да се смекчи въздействието на симетрията.

Пеги огледа „трофейната“ стена с фотографии, а Холидей се настани зад модерното бюро. На него имаше дори компютърен терминал. Опита се да разгледа съдържанието на директориите и файловете, но то бе защитено с парола. Дръпна централното чекмедже, намери бележник с адреси и го отвори.