Искрено ваш Шурик [bg]

— Е, той не е най-страшният персонаж в руската литература!

Тя свали модния червен цип на лекото си, явно неподходящо за сезона яке и остана по малка черна рокля, цялата покрита с бели косми от шапката. В голямото, кажи-речи до кръста деколте просветваше слабичко голо гръбче, също покрито с косъмчета — нейните крехки собствени. Като видя това синкаво детско гръбче, Вера усети как сърцето й се свива от жал и погнуса.

— Седнете ей там, в ъгъла, мястото е уютно. Не си сваляйте шалчето, там духа от прозореца — предупреди я Вера Александровна, но Лиля напъха шала в ръкава на якето си. — А Шурик ей сега ще дойде, занимава се там с малките…

Вера си проправи път през детската тълпа и на минаване покрай майка си й прошепна на ухото:

— Това е момичето на Шурик — начаса става за ролята на Иродиада…

Елизавета Ивановна, която вече беше зърнала Лиля със зоркия си поглед, я поправи:

— По-скоро за ролята на Саломе… Но знаеш ли, Верочка, много е изящна, много е…

— Стига, мамо — неочаквано се ядоса Вера. — Ами че тя е просто малка нахалница… Един Господ знае от какво семейство е…

И Вера изпита ужасна неприязън към тази офъкана уличница…

Но Лиля не усети тази неприязън, напротив, от там, от нейното ъгълче, всичко страшно й харесваше: и смесеният аромат на елха и курабийки, и домашният спектакъл с привкус на дворянски живот, познати от руската литература, и самите тези „смешни бабета“, както веднага определи наум двете родителки на Шурик — крехката, с дълга сбръчкана шия, украсена с омачкана дантелка, и със старомодно кокче от побеляващи коси Вера Александровна и по-масивната, на шията също с дантелка, но поставена по-различно, с още по-старомодно кокче от белички, ситно накъдрени коси Елизавета Ивановна.