Тихият палач [bg]

6.

Около дъбовете и железните стълбове на уличните лампи бе увита жълта полицейска лента с надпис „Не преминавай!“. Промушена беше и през парапетите, обграждаше целия имот и препречваше главния вход, над който има островърх навес.

Забелязах временните табели край червената хонда, отворената задна врата, кутиите с мляко и сок, ябълките, гроздето, бананите и торбите с овесени ядки, бисквити и чипс, разпилени на земята. Консерви с риба тон се бяха изтъркаляли до тротоара и се бяха спрели недалеч от краката ми. Пъпешите медена роса се бяха спукали и от тях течеше сладък сок, който можех да помириша. Буркан със салца се бе разбил и усетих пикантния доматен мирис също. Мухите се бяха заинтригували и налитаха на разпиляната храна, нагрята от слънцето.

Някогашният преден двор бе превърнат в бетонен паркинг с няколко паркоместа. За един осветителен стълб бе завързан с верига скутер. Два велосипеда бяха заключени с дебели кабели, обгръщащи греди от парапета на верандата, която минаваше по цялата предна част, а в средата й имаше еркерен прозорец. Вероятно тук живееха студенти, реших аз, заедно с петдесет и три годишен гимназиален учител по музика, женен за втората си съпруга Джоана, получила от полицията шокиращата вест на път към някакъв аутлет в Ню Хемпшър.

Продължих да размишлявам върху този факт, докато влизах навътре. Приведох се и минах под полицейската лента. Ако Нари и съпругата му наистина се бяха канили да отидат на дълъг уикенд във Върмонт, защо тя бе предприела двучасово пътуване до някакъв си аутлет? Или пък се е постарала да не си бъде у дома, дори да не е в Масачузетс в десет без петнайсет? Стигнах до ограденото пространство. Велкрото издаде рязък звук, когато отворих платното, намиращо се най-близо до червения джип. Постарах се пътниците в забавящите ход коли, както и насъбралите се зяпачи по тротоара и в дворовете да не могат да видят това, което не беше тяхна работа.