Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Тя целуна Уил по бузата и се отдръпна с неловка усмивка. Носеше кафяв елек от агнешка кожа, от тези, в които аз бих изглеждала като снежния човек йети, и светлосив кашмирен шал, с който започна да си играе, сякаш не можеше да реши дали да го свали или не.
- Изглеждаш добре - каза тя. - Наистина. Оставил си косата си да порасне…
Уил не отвърна нищо. Само я гледаше, изражението му, както винаги, бе непроницаемо. За миг изпитах удовлетворение, че не бях единствената, с която се държи така.
- Нова количка, а? — Мъжът потупа облегалката на инвалидния стол с присвити устни и кимна одобрително, сякаш се възхищаваше на последен модел спортна кола.
- Изглежда… доста удобна. Много… хайтек.
Не знаех какво да правя. Стоях така известно време, като пристъпвах от крак на крак, докато гласът на Уил не наруши тишината:
- Луиза, би ли сложила още няколко цепеници в огъня? Мисля, че има нужда.
За първи път използваше малкото ми име.
- Разбира се - отвърнах.
Засуетих се около камината и се разрових в кошницата за подходящите цепеници.
- Божичко, навън е голям студ - промърмори жената.
- Хубаво нещо е огънят.
Отворих вратичката на камината и разръчках горящите Дърва с ръжена.
- Тук е няколко градуса по-студено от Лондон.
- Определено - съгласи се мъжът.
- А аз мислех да си взема изкуствена камина. Изглеждат по-удобни от истинските. - Алиша се наведе да разгледа камината, сякаш досега не беше виждала подобно нещо.
- Да, и аз така съм чувал - потвърди мъжът
- Трябва да го направя. Знаете как е, вземаш решение,
а после… - Гласът й заглъхна. - Хубаво кафе - отбеляза след кратко мълчание.
- Та какво правиш, Уил? - попита мъжът като се на-силваше да звучи бодро. - Почти нищо, представи си.
- Имам предвид физиотерапията и други такива.Про-дължаваш ли с това? Има ли… подобрение?
- Едва ли ще мога да карам ски, Рупърт. - Гласът на Уил беше изпълнен със сарказъм.
Усмихнах се едва забележимо. Това беше Уил, когото познавах. Заех се да чистя пепелта от камината. Имах чувството, че всички ме наблюдават. Тишината беше напрегната. За миг се почудих дали етикетът на пуловера ми не се е подал и потиснах желанието си да проверя.
- И тъй… - рече накрая Уил. - На какво дължа това удоволствие? Не сме се виждали от колко… осем месеца?
- О, знам. Съжалявам. Просто… Бях ужасно заета. Имам нова работа в Челси. Управителка на бутика на Саша Голд-щайн. Помниш ли Саша? Налага се да работя и през уикендите. В събота е ужасно натоварено. Почти не ми остава време. - Гласът на Алиша беше станал остър. - Звънях ти
няколко пъти. Майка ти каза ли ти?
- Във фирмата е голяма лудница. Ти… ти знаеш как е, Уил. Имаме нов партньор. Един образ от Ню Йорк. Бейнс. Дан Бейнс. Може би го познаваш?
- Копелето работи по двайсет и четири часа в деноно-щието и очаква всички да сме като него. - Съвсем усещаше облекчението му от това, че бе намерил удобна тема за разговор. - Знаеш как се отнасят янките към рабо-тата - никакви дълги обеди, никакви мръсни вицове.Каз-вам ти, Уил, неузнаваемо е. Фирмата вече не е същата.
- Нима?
- Господи, да! Тия глупости за престижа.
смея да стана от стола. 56
Последните думи сякаш изсмукаха всичкия въздух в стаята. Някой се изкашля.
Изправих се и избърсах ръце в джинсите.
- Аз ще… Ще отида да донеса малко дърва - промърморих по посока на Уил.
Взех кошницата и побързах да изляза.
Навън беше кучешки студ, но нарочно се забавих, убивайки времето в търсене на подходящи цепеници. Опитвах се да преценя кое е за предпочитане-да загубя някой пръст от измръзване или да се върна обратно в стаята. Студът обаче наистина бе жесток и понеже показалецът, който ми вършеше работа, докато шия разни неща, посиня пръв, трябваше да призная поражението си. Понесох дървата колкото може по-бавно, влязох в пристройката и тръгнах бавно по коридора. Когато приближих дневната, чух женския глас, който си пробиваше път през открехнатата врата.
- Всъщност, Уил, има и друга причина да дойдем -
казваше Алиша. - Ние… имаме да ти съобщим нещо.
Поколебах се на вратата, стиснала кошницата с цепеници в ръце.
- Мислех си… ние си мислехме, че е редно да те уведомим… Ами, новината е, че… с Рупърт ще се женим.
Останах неподвижна, чудейки се дали да се обърна кръгом и да изчезна.
Жената продължи неохотно:
- Знам, че сигурно си изненадан. Всъщност и за мен бе изненада. Ние… всичко започна доста време след като…
Ръцете ме заболяха. Гледах кошницата и продължавах да се двоумя.
- Знаеш, че аз и ти… Поредната напрегната пауза.
- Моля те, Уил, кажи нещо.
- Поздравления - промълви той накрая.