Аз преди теб

Лежах в леглото си с опрени на стената крака, както

обичах да правя като тийнейджърка. Бях се качила горе

след вечеря, нещо необичайно за мен. След раждането на

Томас, Трина се бе преместила с него в по-голямата стая, а аз спях в стаята за гости, която е толкова малка, че след половин час вече те обзема клаустрофобия.

Но не исках да седя долу с мама и дядо, защото мама не спираше да ме гледа с безпокойство и да казва неща от рода на: „Ще стане по-добре, миличка, ще видиш” и „Всяка работа е трудна в началото”, сякаш работата й през последните двайсет години не бе достатъчно скапана. Това ме караше да се чувствам виновна. А дори не бях сторила нищо.

- Не съм казала, че се отказвам.

Трина беше нахлула в стаята, без да чука, както правеше всеки ден, докато аз трябваше да чукам тихичко на нейната, да не би случайно да събудя Томас.

- Ами ако бях гола? Можеше поне да извикаш.

- И какво като си гола - чудо голямо. Мама мисли, че

ще напуснеш.

Свалих крака от стената и седнах в леглото.

- Ужасно е, Трин. По-зле е, отколкото мислех. Той е много нещастен.

- Не може да се движи. Разбира се, че ще е нещастен.

- Да, но е язвителен и се държи гадно. Всеки път, щом кажа или предложа нещо, ме гледа така, сякаш съм идиотка, или измърморва нещо, което ме кара да се чувс-

твам като двегодишна.

- Може пък наистина да си казала някоя глупост.Нуж-

но ви е време, за да свикнете един с друг.

- Не съм се държала глупаво. Много внимавах.Не съм казала почти нищо друго, освен „Искате ли да излезем на разходка с колата?” и „Искате ли да ви приготвя чаша чай?”

- Е, може би в началото е такъв с всички - докато разбере дали ще останеш. Бас държа, че са имали купища помощнички.

- Дори не иска да съм в една стая с него. Няма да издържа, Катрина. Наистина. Щеше да ме разбереш, ако можеше да постоиш малко при него.

Трина ме гледа безмълвно няколко секунди. Изправи се и надникна през вратата, сякаш проверяваше дали няма някой на площадката.

- Мисля да се върна в университета - каза накрая. Минаха няколко секунди, преди да асимилирам тази

промяна в тактиката.

- Божичко! - възкликнах. - Но…

- Ще взема заем, за да си платя таксата. Освен това ще получавам помощи за Томас, а и университетът ми предлага намаление, понеже… - Сви рамене, леко притеснена. - …според тях се справям отлично. Някой е отпаднал от курса по бизнес администрация и следващия семестър мога да се върна.

- Ами Томас?

- В университетското градче има детска градина. През седмицата ще живеем в общежитието, а уикендите ще се прибираме тук.

- О!

Усещах я как ме наблюдава. Не знаех какво да правя с лицето си.

- Наистина ме сърби да използвам пак мозъка си. Ще се побъркам с тия цветя. Искам да уча. Да се усъвършенствам. И ми писна ръцете ми да са вечно ледени от водата.

Двете се загледахме в ръцете й, които бяха бледи на връхчетата въпреки тропическата жега вкъщи.