Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Щеше ми се да мога да му съчувствам. Наистина. Кога-
то виждах как гледа през прозореца, аз си мислех, че не съм срещала по-тъжен човек. И докато дните се нижеха и осъзнавах, че състоянието му не е просто въпрос на обез-движване и загуба на физическа свобода, а постоянно преминаване през унижения и здравословни проблеми, през рискове и дискомфорт, реших, че на мястото на Уил и аз бих се чувствала дълбоко нещастна.
Но за бога, колко жесток беше с мен! Реагираше остро на всичко, което казвах. Ако го питах дали му е достатъчно топло, той заявяваше, че е напълно способен да ме уведоми, в случай че се нуждае от още едно одеяло. Когато го питах дали прахосмукачката му пречи - не исках да прекъсвам филма му,- той отвръщаше „защо, да не си измислила начин да работи безшумно”. Когато го хранех, се оплакваше, че ястията са прекалено топли или прекале-но студени, или че съм поднесла вилицата към устата му, преди да си е изял залъка. Имаше способността така да извърта всичко, което казвах или правех, че в крайна сметка изглеждах пълна глупачка.
През тия първи две седмици се научих да запазвам невъзмутимо изражение, да се извръщам и да изчезвам в съседната стая, да разговарям с него колкото е възможно по-малко. Започвах да го мразя и бях сигурна, че го знае.
Не си бях представяла, че е възможно да страдам толкова по старата си работа. Липсваше ми Франк, усмивката, с която ме посрещаше сутрин. Липсваха ми посетителите, тяхната компания и леките разговори, които се надигаха н спускаха около мен като кротки вълни. Тази къща, колкото и хубава и скъпа да бе, беше мрачна и тиха като морга. Шест месеца, повтарях си едва чуто, когато ставаше непоносимо. Шест месеца.
После дойде онзи вторник - тъкмо приготвях сутрешната висококалорична напитка на Уил, - когато чух гласа на госпожа Трейнър в коридора. Само дето тоя път имаше и други гласове. Изчаках с вилицата в ръка. Успях да различа женски глас, млад, изискан, и един мъжки.
Госпожа Трейнър се появи на кухненската врата - престорих се на заета и раздрусах енергично коктейлната чаша.
- Съотношението вода и мляко е 60:40, нали? - попита тя и надникна в чашата.
- Да. Тази е ягодовата.
- Приятелите на Уил дойдоха да го видят. Сигурно ще е най-добре, ако ти…
- Имам достатъчно работа в кухнята - уверих я.Всъщ-ност изпитах облекчение, че няма да съм в компанията му за около час. Завих капачката на коктейлната чаша.- Да приготвя ли чай или кафе за гостите?
Тя сякаш се изненада.
- Да. Много мило от твоя страна. Кафе. Мисля, че аз ще… Изглеждаше по-напрегната от обикновено очите й стрелкаха към коридора, откъдето чувахме приглушени гласове. Уил сигурно рядко имаше гости.
- По-добре да… ги оставя сами. - Госпожа Трейнър погледна към коридора, явно мислите й бяха надалеч -Рупърт. Това е Рупърт, приятелят му от работата - обясни, като изведнъж се обърна към мен.
Добих чувството, че е нещо спонтанно и тя просто има нужда да сподели с някого, пък било то и с мен.
- И Алиша. Те бяха… много близки… за известно време. Чай, ако обичаш. Благодаря ти, Луиза.
Поколебах се за миг, преди да отворя вратата с лакът, балансирайки с таблата в ръцете си.
- Госпожа Трейнър каза, че може би ще искате кафе-обясних, щом влязох, и оставих таблата на малката масичка. Докато намествах високата чаша на Уил в поставката на количката му и нагласях сламката така, че той само трябваше да поизвие глава, за да я достигне, погледнах крадешком към посетителите му.
Най-напред забелязах жената. Дългокрака и русокоса, със светлокарамелен тен, тя беше от типа жени, които винаги са ме карали да се чудя дали всички хора принад-лежат към един и същи вид. Приличаше на породист кон. Виждала бях такива жени и преди; изкачваха с лекота хълма към замъка, уловили за ръка облечени в маркови дрехи дечица, а когато идваха в кафенето, гласовете им се лееха, кристално ясни и непринудени: „Хари,миличък, искаш ли кафе? Да ти поръчам ли едно макиато?”.Тази определено беше от типа „макиато”. Всичко в нея лъхаше
на пари, висока класа и живот като от страниците на лъскаво списание.
После я погледнах по-внимателно и осъзнах смаяно, че: а) тя беше жената от снимката на Уил в ски курорта; и б) изглеждаше много, ама много притеснена.