Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
След кратка пауза Никълс отговори:
— Работя в университета на Вирджиния.
Докато беше в Секретната служба, Харват се беше научил да долавя и най-малката промяна в изражението и движенията на тялото, онези почти неуловими признаци, които показваха, че обектът е напрегнат, защото лъже или се готви за нападение.
Паузата и извръщането на погледа подсказаха на Харват, че Никълс не е съвсем искрен.
— За кого още работите?
— За кого още? Какво имате предвид?
Никълс се опитваше да печели време, докато умът му трескаво търсеше убедителен отговор. Харват беше наясно с това. Човекът не беше от службите. Дори и най-неопитният агент, работещ на терен, щеше да бъде по-добре обучен. Никълс беше цивилен.
Харват погледна към Трейси и нареди:
— Очевидно се налага да убедим господина, че трябва да ни вземе насериозно. Запуши му устата. Не искам някой да го чуе как пищи, докато го обработвам.
Никълс се стресна и започна са се мята, като се опитваше да извърне глава и да види какво прави Трейси зад гърба му.
— Не, не, не. Моля ви, не ме наранявайте — извика той. — Работя за Белия дом.
Човекът сведе очи от срам за признанието си и Харват даде на Трейси знак с ръка да не му запушва устата.
— Искате да кажете, че работите частно за президента.
Никълс го погледна, но не каза нищо.
— В портфейла ви имаше картичка с номера на гласовата му поща.
— Откъде знаете?
— Знам — отвърна Харват — защото малцина имат този номер и аз съм един от тях.
— Работите за президента? — попита Никълс.
— Работех. Вече не.
— Тогава за какво е всичко това?
— Вие ще ми кажете.
— Не мога — отвърна Никълс.
— Тогава ще кажете на френската полиция.
— И на тях не мога да кажа.
Харват изду бузи, после бавно изпусна въздух:
— В такъв случай здравата сте загазили.
Умът на Никълс работеше на бързи обороти в търсене на изход от трудното положение.
— Обадете се на президента — каза той. — Той ще поръчителства за мен. И ще ви каже да ме пуснете.
— Не се съмнявам — подсмихна се Харват. — Само че аз и приятелката ми винаги се стараем да се подсигурим. Ще трябва да обясните на французите, че не сме знаели нищо за бомбата.
— Ако ме пуснете — каза умолително Никълс — президентът ще ви помогне. Можете да ми вярвате.
— Сигурен съм, че можем да ви вярваме — каза Харват, като се вгледа изпитателно в лицето му и разбра, че човекът е искрен. — Но не знам дали мога да вярвам на президента.
— Значи ще ме предадете на френската полиция, само за да се спасите?
— Нека да помисля — отвърна Харват и се замисли. — Да, ще го направим. — Обърна се към Трейси. — Край на разговорите с този приятел. Дай ми телефона. Предпочитам да рискувам с френската полиция. Освен това нямаме какво да крием.
— Правите голяма грешка — умолително каза Никълс.
— Съжалявам, професоре — Харват започна да набира номера. — Дадох ви шанс.
Никълс опита друга тактика. Спомни си как президентът му беше дал номера си и му беше казал, че ще направи голяма услуга на народа си. Накрая му хрумна нещо. Погледна към Харват и каза:
— Щом сте бил толкова близко до президента, че да ви даде този номер, значи сте човек, на когото е имал доверие, и който силно обича родината си.
— Все още е така — отвърна Харват и превключи на френски, като говореше на някого по телефона.
Никълс изпадна в паника. Ако го предадяха на френските власти, това щеше да е краят. Трябваше да избира — или да разкаже всичко на човека пред него, или да го запази за френската полиция, която щеше доста да се заинтересува. Молеше се на бога решението му да е правилно.
— Спрете. Ще ви кажа всичко. Само затворете телефона.
— Давам ви пет минути — каза Харват, затвори безжичния телефон и погледна към Никълс. — Надявам се да си струва.
Никълс почака да разхлабят шнуровете, с които беше вързан, но тъй като това не стана, заговори:
— Президентът ме нае, за да разоблича радикалния ислям.
Харват погледна към Трейси с усмивка и после обратно към Никълс.
— Шегувате се.
Никълс поклати глава.
— И как би могъл един професор по история да се бори против тероризма?
Никълс тъкмо щеше да отговори, когато прозорецът на хотелската му стая се пръсна с трясък на хиляди парчета.
Глава 12
Хората на Дод отново бяха действали прибързано. Единствената им задача беше да държат Никълс под око, докато пристигне убиецът. А те стреляха по него в хотелската му стая от отсрещната страна на улицата.
Видели очертанията на три фигури през завесите, помислили, че е дошла френската полиция и решили да действат. Ако Никълс се беше пречупил и им беше казал, каквото знаеше, нямаше да има спасение. Решението им беше необмислено, стана дори още по-лошо от атентата с колата-бомба, но Дод съзнаваше, че не са имали голям избор. Това все пак не означаваше, че положението му харесва. Сега трябваше да разчисти всичко и да бъде абсолютно сигурен, че Никълс е мъртъв.