Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Доколкото хората на Дод можеха да кажат, никой от хората в хотелската стая не беше оцелял. Той нареди на един от тях да наблюдава хотела, докато другите изтрият отпечатъците от апартамента, който бяха използвали като наблюдателен пункт. На френската полиция нямаше да й отнеме много време да разбере откъде са стреляли и той искаше да се махнат, преди да са дошли екипите.
Дод пресече улицата и влезе във фоайето на хотел „Обюсон“. Всичко изглеждаше нормално. Персоналът като че ли не беше разбрал какво се беше случило горе само преди няколко минути. Той продължи право към асансьора.
Докато пътуваше нагоре, измъкна от кобура на кръста си 45-калибров пистолет „Хеклър и Кох“. От джоба на якето си извади заглушител „Гемтек“ и го завинти на цевта.
Когато вратата на асансьора се отвори, Дод пъхна под якето ръката си, с която държеше пистолета, и излезе в коридора. Ако беше с изваден пистолет и готов за стрелба, сигурно щеше да улучи смътоносно фигурата, която изчезна по стълбището в другия край на коридора. Дод се втурна към стълбите, блъсна металната огнеупорна врата и с тропот се понесе надолу, като прескачаше по три-четири стъпала наведнъж.
Когато стигна до приземния етаж, скри отново пистолета под якето си и влезе във фоайето. Огледа се внимателно за Никълс, но той не беше там.
Пресече фоайето и стигна до стълбището в другия край, отвори вратата, но и там нямаше никой. Възможно ли беше това?
Осъзна, че предположенията му са били погрешни. Когото и да беше видял, той не беше тръгнал надолу, а нагоре. Но какво имаше там? Само наклонения покрив на хотела.
Този път се втурна нагоре по стълбището и си помисли дали да не спре на третия етаж и да погледне в стаята на Никълс. Може би той все още беше там? Едва ли. Дод не вярваше в съвпадения. Беше сигурен, че човекът, когото видя да изчезва към стълбището, е Никълс.
Продължи нагоре и с всяка крачка набираше скорост — тялото му беше в изключително добра форма. На последния етаж извади пистолета си, отвори вратата и бързо се вмъкна в коридора. Там нямаше никой.
Намери вратата, която водеше към покрива, но тя беше заключена. Никълс можеше да мине през нея, единствено ако имаше ключ, но според Дод това беше малко вероятно.
Отново заслиза по стълбите, като проверяваше всеки коридор за човека, когото преследваше. Накрая стигна до третия етаж, където беше стаята на Никълс.
Навсякъде се виждаха стъкла от счупения прозорец. Парчета от строшена лампа се търкаляха по пода в банята, в умивалника имаше кръв, но това беше всичко. Който и да е бил в тази стая, той си беше отишъл и бе отвел Никълс със себе си.
Дод се зае да претърси стаята, но го прекъсна внезапния вой на алармата.
Глава 13
Харват беше действал бързо. Първият му инстинкт беше да грабне Трейси и Никълс и да се махнат от хотела по най-бързия начин, но знаеше, че това би било глупост. Куршумите бяха изстреляни от оръжие със заглушител, най-вероятно от сградата или покрива й от отсрещната страна на улицата.
Тънките завеси в хотелската стая бяха спуснати и стрелецът едва ли бе видял ясно какво става вътре. Въпреки това беше стрелял. При това неведнъж. Които и да бяха тези хора, те явно искаха да са сигурни, че са ликвидирали Никълс, както и онези, които са с него.
Първо бомбата в колата, а сега стрелбата. Някой упорито се опитваше да убие Антъни Никълс и на Харват му се искаше да знае защо. Но преди това трябваше да намерят някое безопасно място.
Стрелецът вероятно вече си беше прибрал нещата и беше офейкал, но Харват трябваше да се ръководи от мисълта, че все още са в опасност. Фактът, че не беше въоръжен, още повече усложняваше положението. Можеше да разчита единствено на Трейси, но тя също нямаше оръжие. За щастие, никой от тях не беше ранен. Би могло да бъде и по-лошо, далеч по-лошо.
Подминаха асансьора и се затичаха към стълбището, което беше по-близо до стаята на Никълс. Харват реши, е не е разумно да се появява във фоайето. Който и да беше стрелял, вероятно беше оставил някой от хората си на пост там. Слязоха по стълбите и сетне тръгнаха по коридора на втория етаж. Там имаше табелки със стрелки, сочещи към конферентната зала, и те се отправиха натам.