Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Главният лекар едва забележимо се усмихна
— Твърде е възможно, командире. Нямам и намерение да отричам. Кой не би се изкушил от това безгрижие и тази радост от живота? Но аз не забравям, че принадлежа на един друг свят, макар да не съм го избирал. Ще изпълня мисията си докрай, знаете много добре. Известно ми е, че някои от нас не са така заинтересовани… Не бъдете много суров с Престън. Има смекчаващи вината обстоятелства.
— Знам — въздъхна Холдън. — Ще го имам предвид. Но Престън ще остане затворен в килията си, докато се върнем на нашата ширина. Тогава ще реша.
Той се обърна към биогенетичката, която откак бе пристигнала, не бе произнесла нито една дума, и я попита:
— Извършихте ли наблюдения над тази млада жена, Хуана?
— Да. Мисля, че в тази насока няма от какво да се опасявате. Алкорианките много добре правят разлика между физическото удоволствие и необходимостта от продължение на рода. Няма причини да се страхувате, че след като напуснем тази планета, ще се роди някое малко чудовище.
— Някаква реакция в селото? — попита Холдън.
— Никаква, Крис… Факт е, че те не разбират нашето поведение, но и много-много не се замислят. Считат ни за странни и комплицирани същества и толкова.
Интеркомът забръмча, чу се гласът на Джеф Викърс от модула:
— Мъжете са събрани в салона, командире.
Холдън натисна един клавиш:
— Добре, идвам.
Той погледна Хуана Сантос и лекаря, които ставаха от местата си.
— Можете и вие да дойдете. Бих искал също и професор Ян Никълс да се откъсне за момент от наблюденията и изчисленията си, за да присъствува на това събрание.
— Ей сега ще му кажа — съгласи се Хуана.
Двадесетина мъже се бяха събрали в салона, когато Холдън влезе. Целият екипаж, в пълен състав. Щом се появи офицерът, всички застанаха мирно. Някои от тях бяха навъсени, което не предвещаваше за Холдън нищо добро. Другите гледаха право пред себе си. Малко се престараваха.
— Добре, момчета — каза Холдън. — Свободно. Бих искал поне веднъж да забравите, че имам няколко нашивки повече от вас, и да разберете също така, че те ми тежат при някои обстоятелства. Случва ми се да издавам заповеди, които могат да ви се сторят абсурдни, но аз отговарям за този кораб, за неговата безопасност. А изглежда, че тя е застрашена, откакто ние кацнахме на Алкория.
— Но не и от алкорианците във всеки случай! — подхвърли един от електронните техници в сектор А.
— Приемам, че този миролюбив народ не представлява, така да се каже, непосредствена заплаха за Сигнус-X-I — отвърна спокойно Холдън. — Но забелязах, че техният начин на живот изкушава неколцина от вас. Така че искам да говоря за съществуващата психологическа опасност. Надявам се, че всички сте в течение на случая Престън? Ето току-що говорих с доктор Лестър и той със сигурност твърди, че алкорианците редовно поемат приповдигащ настроението опиат, който всъщност е виновен за тяхното състояние. Трябва да зачитаме изцяло техния начин на съществуване. Вероятно така живеят от хилядолетия и може би им е добре. Но ние, ние сме земяни. Не мисля, че имаме основания да се намесваме в този начин на живот, към който не сме се адаптирали. Освен това ние носим отговорността за един космически кораб и двама пътници на борда му, без да се има предвид определената мисия, която трябва да завърши успешно. И затова реших, че тази отговорност и тази мисия трябва да стоят над всичко друго.
Холдън обходи с поглед мълчаливите мъже. Някои от тях даваха вид, че разбират какво им говори, но той долови в тягостното им мълчание безброй неизказани неща. Червеят бе навлязъл дълбоко в плода и трудно можеше да бъде изваден оттам.
— Ще избързаме с отстраняването на авариите — продължи той, — като се спрем на най-съществените за движението на кораба. Искам след два дни да сме в състояние да отлетим. Лейтенант Пейвъл, от този момент чакам подробен доклад за хода на работата.
— Добре, командире. Ще можем вероятно да отлетим в срока, който посочвате, при условие че пренебрегнем системната проверка на помощните апаратури.
— Точно така виждах нещата и аз — отвърна Холдън.
— Извинете ме, командире — намеси се един от подофицерите, — но… по повод на Престън…
— Престън не се подчини на заповедите — каза сухо Холдън. — Той ще остане в ареста, докато стигнем до планетите от федерацията на ГАЛИМ. Тъй като ми задавате въпроса, знайте, че всеки, който откаже да изпълни заповед за в бъдеще, ще поеме неговия път заедно с всичките му последствия. Трябва ли да ви припомням, че сте положили тържествена клетва в деня, в който постъпихте в Космическите сили? Клетва да се подчинявате на заповедите независимо при какви обстоятелства…