100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Да вземем един космолет — X, който се отдалечава от Земята със скорост 100 000 км в секунда. Скоростта му се измерва и в самия космолет, и на Земята, и измерванията съвпадат. Междувременно, друг космолет — Y, лети в посоката на X, само че с много по-висока скорост. Ако на Земята измерят скоростта на космолета Y, ще установят, че той се отдалечава със 180 000 километра в секунда. Измерванията на самия космолет Y отбелязват същата скорост.
Тъй като двата космолета се движат в една и съща посока, на пръв поглед разликата в скоростта им е 80 000 километра в секунда и по-бързият космолет се отдалечава от по-бавния с такава скорост.
Обаче според Айнщайновата теория измерванията от двата космолета, които напълно съвпадат, показват, че разстоянието между тях се увеличава със скорост 100 000 километра в секунда, а не с 80 000.
Този резултат изглежда направо абсурден и читателят може да допусне, че тук има някаква словесна игра или че някаква съществена част от задачата е пропусната. Нищо подобно. Резултатът не е свързан с някакви особености в конструкцията на космолета, нито със силите, които го движат. Той не се дължи и на някакви грешки в измерванията или на дефекти в измервателните уреди. Изобщо тук няма никакъв трик. Според Айнщайн посоченият резултат (който лесно може да бъде изведен от неговата формула за скоростите) е последица единствено от основната характеристика на времето и пространството.
Всичко това може да изглежда прекалено теоретично и наистина години наред мнозина са отхвърляли теорията за относителността като „кула от слонова кост“, която няма никакво практическо значение. Ала никой не е допускал такава грешка след 1945 г., когато над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомни бомби. Един от изводите от Айнщайновата теория за относителността е, че материята и енергията са в известен смисъл еквивалентни и съотношението между тях се изразява чрез формулата E = mc2, където Е е енергията, m — масата, а c- скоростта на светлината. И тъй като c (300 000 км/с) е много голямо число, c2 (т. е., c × c) е чудовищно голямо. От това следва, че дори частичното превръщане на малко количество материя ще освободи страхотно количество енергия.
Невъзможно е, разбира се, да се конструира атомна бомба или атомна електроцентрала само с помощта на формулата E = mc2. Не бива да се забравя, че още много хора са играли важна роля в създаването на атомната енергия; обаче значението на Айнщайновия принос е безспорно. Освен това именно в писмото на Айнщайн до президента Рузвелт в 1939 г. се посочва възможността да се създаде атомно оръжие и се подчертава колко е важно САЩ да го направят преди германците. Това писмо помага да се роди т. нар. „Проект Манхатън“, който довежда до разработването на първата атомна бомба.
Специалната теория за относителността предизвиква разгорещени спорове, но всички са съгласни, че тя е най-смайващата, предлагана някога. Обаче не е точно така. Айнщайновата обща теория за относителността има за отправна точка предпоставката, че гравитацията не се дължи на физически сили в нормалния смисъл на думата, а е резултат от изкривяването на самото пространство — наистина изумителна мисъл!
Как може да се измери изкривяването на пространството? И какво означава да кажеш, че пространството е изкривено, изкорубено? Айнщайн не само предлага такава теория, но я представя в ясна математическа формула, въз основа на която могат да се правят категорични предвиждания и самата теория да бъде проверена. Последвалите наблюдения, най-известните от които са направените при пълно слънчево затъмнение, многократно потвърдиха правилността на Айнщайновите уравнения.
Общата теория за относителността се отличава в няколко отношения от всички останали научни закони. На първо място, Айнщайн извежда тази теория не въз основа на грижливи експерименти, а на базата на симетрията и математическата елегантност — на рационалистична основа, както са правили древногръцките философи и средновековните схоластици. (Това е в разрез с предимно емпиричните методи на модерната наука.) Но докато гърците, търсейки красота и симетрия, никога не са успели да открият механична теория, която да издържи проверката на експеримента, Айнщайновата теория издържа успешно всякакви изпитания. Един от резултатите от Айнщайновия подход — общата теория за относителността, е по всеобщо признание най-красивата, елегантна, силна и дълбокомислена сред всички научни теории.
Общата теория за относителността се отличава и в друго отношение. Повечето научни закони невинаги са валидни. Те издържат при много условия, но не при всички. Ала доколкото е известно, за общата теория за относителността няма изключения. Няма случаи досега, било теоретични, било експериментални, когато тя да се е оказала само приблизително вярна. Бъдещи експерименти може да помрачат съвършената й чистота; но и до днес общата теория за относителността остава най-близкото до абсолютната истина, до което някой учен изобщо е стигал.