100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Въпреки че Айнщайн е известен преди всичко с теориите си за относителността, другите му постижения също са достатъчни, за да му спечелят име на голям учен. Всъщност Айнщайн получи Нобелова награда за физика главно заради труда си, който обяснява фотоелектричния ефект — важно явление, озадачавало дълго физиците. В него той приема съществуването на фотони — светлинни частици. И тъй като отдавна беше установено експериментално, че светлината се състои от електромагнитни вълни, а се смяташе за „очевидно“, че вълни и частици са несъвместими понятия, Айнщайновата хипотеза извърши радикален, дори парадоксален пробив в класическата теория. Неговата теза за фотоните не само намери практическо приложение, но оказа и решително влияние върху развитието на квантовата теория, от която днес е неотменна част.
Когато оценяваме значението на Айнщайн, едно сравнение с Айзък Нютън ще е показателно. Нютъновите теории са, общо взето, лесни за разбиране и неговата голяма заслуга се свежда до това, че той пръв е стигнал до тях. Докато двете Айнщайнови теории за относителността изключително трудно се възприемат дори при най-старателното им разясняване. Колко ли по-трудно е да ги измислиш! При все че някои от Нютъновите закони влизат в противоречие с преобладаващите научни схващания по онова време, теоретичните му постановки никога не са лишени от последователност. От друга страна, теорията за относителността гъмжи от парадокси. В началото, когато постановките на Айнщайн са все още непроверени хипотези на някакъв неизвестен младеж, привидните противоречия не го карат да се отчае и да се откаже от тях и това именно е част от неговата гениалност. Обратно, той ги премисля много внимателно, докато успява да докаже, че тези противоречия са само привидни и че винаги се намира сложен, но точен начин да се разреши един или друг парадокс.
Днес се смята, че Айнщайновата теория е по същество „по-точна“ от Нютъновата. Тогава защо поставяме Айнщайн по-назад от Нютън? Преди всичко защото Нютъновите закони поставят основите на съвременната наука и техника. В по-голямата си част днес тя щеше да бъде същата дори благодарение само на Нютън.
Има още един фактор, който определя мястото на Айнщайн в тази книга. В повечето случаи не един, а повече хора са допринасяли за развитието на някоя важна идея, какъвто очевидно е случаят с развитието на социализма или с разработката на теорията за електричеството и магнетизма. Заслугата на Айнщайн за откриването на теорията за относителността може да не е стопроцентова, но тя принадлежи главно нему. Справедливостта изисква да кажем, че в сравнение с други големи идеи двете теории за относителността са творение на един-единствен изключителен гений.
Айнщайн е роден в 1879 г. в Улм, град в Германия. Посещава гимназия в Швейцария и в 1900 г. става швейцарски гражданин. В 1905 г. получава докторат от Цюрихския университет, но не успява да си намери преподавателско място. Обаче същата година публикува работите си върху специалната теория за относителността, фотоелектричния ефект и теорията за Брауновото движение. Само след няколко години тези трудове, особено теорията за относителността, го утвърждават като най-бляскавия и оригинален учен в света. Неговите теории предизвикват ожесточени спорове; няма учен от по-ново време с изключение на Дарвин, който да е възбудил такива спорове и противоречия. Въпреки това през 1913 г. Айнщайн е назначен като професор в Берлинския университет и същевременно става директор на Института по физика и член на Пруската академия на науките. Тези постове му дават свобода да се посвети изцяло на изследователска работа.
Германските власти нямат основание да съжаляват, че са предложили на Айнщайн такива необикновено щедри възможности, защото само две години по-късно той успява да формулира общата теория за относителността, а в 1921 г. е удостоен с Нобеловата награда. През останалата половина от живота му славата му обикаля света. Той е може би най-известният учен, живял някога.
Тъй като Айнщайн е евреин, неговото положение в Германия става деликатно, когато Хитлер взема властта. В 1933 г. той се преселва в Принстън, щата Ню Джърси, където постъпва на работа в Института за напреднали изследвания, а през 1940 г. става гражданин на САЩ. Първият брак на Айнщайн завършва с развод, вторият е щастлив. Той има две деца, и двете момчета. Ученият умира в 1955 г. в Принстън.