Безсмъртие в смъртта

Пийбоди кимна и също се доближи до солидния плот, върху който стояха скъп компютър и устройство за комуникации. Към стената беше прикрепен огромен монитор, а полиците бяха претъпкани с дискове. Ив напосоки извади един и прочете етикета.

— Бумър си е падал по културата. Чуй само какво е гледал: „Големите цици на разни мръсници“.

— Този филм спечели „Оскар“ миналата година.

Ив изсумтя, захвърли диска обратно на полицата и възкликна:

— Така те искам, Пийбоди. Ще се нуждаеш от цялото си чувство за хумор, защото се налага да прегледаме и прослушаме цялата тази гадост. Опаковай дисковете в кашони, като отбелязваш номерата и заглавията върху етикетите. Ще се занимаем с тях в полицейското управление.

Включи видеотелефона и прослуша всички записани разговори. Набързо превъртя поръчките за храна и сеанса с видеопроститутка, който беше струвал на Бумър цели пет хилядарки. На два пъти му беше позвънил човек, когото подозираха, че търгува с наркотици, но двамата разговаряха само за спорт, предимно за бейзбол и за кеч. С известно любопитство Ив забеляза, че през последните трийсет часа доносникът два пъти е телефонирал в кабинета й, но не е оставил никакво съобщение.

— Опитвал се е да се свърже с мен — промълви тя, — но е затварял, без да съобщи името си. Това не е типично за него. — Извади диска и го подаде на сътрудничката си да го приложи към веществените доказателства.

— Нищо не подсказва, че е бил притеснен и разтревожен, лейтенант.

— Права си. Познавах го отлично и знам, че ако се е страхувал от някого, за миг щеше да довтаса в апартамента ми. Е, Пийбоди, надявам се, че си имаш задължителните ваксинации, защото ще трябва да преровим тази кочина.

Когато най-сетне свършиха, двете бяха мръсни, потънали в пот и изпълнени с отвращение. По заповед на Ив Пийбоди бе разкопчала яката на ризата си и беше запретнала ръкавите си. Ала потта продължаваше да се стича по лицето й и навлажняваше косата й, която се накъдряше още по-силно и се беше превърнала в маса от ситни къдрици.

— А пък аз си мислех, че братята ми са истински прасета.

Ив подритна купчинка мръсно бельо и попита:

— Колко братя имаш?

— Двама. И една сестра.

— Невероятно — кой днес има по четири деца!

— Родителите ми принадлежат към организацията „Свободна епоха“, лейтенант — смутено обясни Пийбоди, сякаш се извиняваше заради убежденията им. — Вярват в живота сред природата и в размножаването.

— Непрекъснато ме изненадваш с по нещо. Не мога да си представя, че жена като теб произлиза от подобно семейство. Как стана така, че не си на село и не отглеждаш люцерна и сюрия дечурлига?

— Харесва ми да се боря с лошите хора, лейтенант.

— Много похвално. — Ив беше оставила най-неприятното задължение за накрая. С неприкрито отвращение пристъпи към леглото и се втренчи в него. Представи си как по тялото й пъплят пълчища паразити. — Налага се да преобърнем матрака.

Помощничката й с мъка преглътна, сетне отвърна:

— Да, лейтенант.

— Не знам как се чувстваш, но след като свършим тук, отивам право в камерата за обеззаразяване.