Морт

Трябва вече да е станало ясно, че „Сенките“ не бяха място, заселено с граждани. По-скоро бърложани. Морт периодически правеше опити да завърже разговор с някой от тях, за да научи пътя към някой добър търговец на коне. Бърложанинът изръмжавате нещо и отминаваше, тъй като всеки който би искал да живее в „Сенките“ повече от три часа, си бе изработил специфичен нюх и зарязваше Морт, както селянин — високото дърво по време на гръмотевична буря.

И така, най-накрая Морт стигна до брега на Анкх, най-великата от реките. Тя беше бавна и тежка с наноси от равнините още преди да навлезе в града, а докато стигнеше до „Сенките“, дори и агностик би могъл да премине по нея. Трудно бе човек да се удави в Анкх, по-лесно беше да се задуши.

Морт огледа повърхността колебливо. Като че се движеше. Онова май бяха мехури. Трябваше да е вода.

Въздъхна дълбоко и се обърна.

Зад него се бяха появили трима апаши, извлечени сякаш от каменните зидове. Имаха тежкия, тъп вид на ония отрепки, чието появяване във всеки разказ подсказва, че сега е време главният герой да бъде малко поизплашен, ама малко, защото, съвсем естествено, те ще останат адски изненадани.

Гледаха мръсно. Правеха го добре.

Един от тях бе извадил нож и описваше с него малки кръгчета във въздуха. Запристъпва бавно към Морт, а другите двама му осигуряваха неморална подкрепа.

— Дай парите — изграчи той.

Ръката на Морт посегна към кесията на колана.

— Чакайте малко — каза той. — А после?

— К’во?

— Как к’во, парите или живота, нали така? — каза Морт. — Обикновено крадците това желаят. Животът Ви или парите Ви. Прочетох го веднъж в някаква книга — добави той.

— Може, може — съгласи се крадецът. Чувстваше как губи инициативата, после блестящо я овладя. — От друга страна, може да стане, парите и живота, нали. Един вид, двойна печалба, а? — Мъжът изгледа косо колегите си, които се изкискаха по ноти.

— В такъв случай… — започна Морт и вдигна кесията с една ръка, готов да я запрати колкото се може по-навътре в Анкх, при все, че имаше вероятност да рикошира.

— Хей, какво правиш? — попита крадецът. Хукна напред, но се закова на място, щом Морт заплашително я разклати.

— Ами — започна Морт, — аз го разбирам така. След като вие така или иначе ще ме убиете, тогава ще се отърва от парите. Ваша воля. — За да бъде всичко по-нагледно, той измъкна една монета от кесията и я запрати към водата, която я прие с противящ се, засмукващ звук. Крадците потръпнаха.

Водачът им погледна кесията. Погледна ножа си. Погледна Морт в лицето. Погледна колегите си.

— Извинявай — каза той и тримата се скупчиха.

Морт премери разстоянието до края на уличката.

Нямаше да успее. Както и да е, тези тримата пък изглежда бяха добри и в гоненето на хора. Само логиката малко ги поизпотяваше.

Водачът им отново се обърна към Морт. Хвърли поглед за последно към другите двама. Те кимнаха решително.