Морт

Мънистена завеса се отмести театрално в дъното на стаята и откри една фигура, забулена с качулка.

— Благоприятстващи съзвездия греят в часа на срещата ни днес — изрецитира тя.

— Какви? — попита Морт.

Настъпи внезапна смутена тишина.

— Моля?

— Какви съзвездия? — попита Морт.

— Благоприятстващи — каза фигурата неуверено. Окопити се и продължи. — Каква е причината да безпокоите Игнеус Катуел, Притежателят на Осемте Ключа, Пътешественикът из Подземните Измерения, Върховният Маг на…

— Простете — каза Морт, — Вие наистина ли сте това?

— Наистина да съм какво?

— Магистър на как-беше, Върховен Жрец на Каж-го-де в Свещените Измерения?

Катуел раздразнено отметна качулка. Но вместо мистика с посивяла брада, когото Морт бе очаквал да види, под нея се оказа едно кръгло и пълно лице — розово и бяло, като пирог с месо, на какъвто той приличаше и по някои друга неща. Например, като почти всеки пирог с месо, той нямаше брада, и като почти всеки пирог с месо — от него лъхаше добродушие.

— В преносен смисъл — каза той.

— Това пък какво значи?

— Ами, значи, не — каза Катуел.

— Но нали каза…

— Това е за реклама — каза магьосникът. — Един вид магия, която сам си разработих. Ти какво точно искаш, всъщност? — Хвърли му циничен, красноречив поглед. — Любовен еликсир, нали? Нещо окуражаващо младите дами?

— Възможно ли е да се върви през стени? — отчаяно попита Морт. Ръката на Катуел се закова насред път, вече посегнала към голямо шише, пълно с лепкава течност.

— Посредством магия?

— Хм — каза Морт, — не, без нея, струва ми се.

— Тогава си подбирай по-тънки стени — каза Катуел. — А най-добре, използвай вратата. Онази там е много подходяща, ако си дошъл само да ми губиш времето.

Морт се поколеба, после постави кесията със златни монети на масата. Магьосникът ги погледна, издаде слаб гърлен звук и посегна към тях. Ръката на Морт се стрелна и го сграбчи за китката.

— Аз минавах през стени — каза той, бавно и натъртено.

— Не се съмнявам, не се съмнявам — забръщолеви Катуел, без да откъсва поглед от кесията. Издърпа тапата на някакво шише със синя течност и разсеяно отпи една глътка.

— Само че, преди да го направя, не знаех че го мога, когато го правех, не знаех, че го правя, а сега, след като съм го направил, не мога да си спомни как става. А искам да го правя пак.

— Защо?

— Защото — каза Морт, — мога ли да преминавам през стени, значи мога всичко.

— Много мъдро — съгласи се Катуел. — Цяло философско откритие. И как се казва госпожицата, оттатък въпросната стена?