Морт

Явно бащата беше този, който бе проговорил. Морт нервно се поклони.

— Прощавайте — каза той. — Ъ… ъ, аз май съм минал през стената. — Доста неубедително извинение, трябваше да си признае.

— Моля? — каза мъжът. Подрънквайки с гривни, жената внимателно нареди няколко резена чушка в чинията и ги напръска — за ужас на младежа — с тъмнозелен сос. Беше го опитал преди няколко седмици и макар рецептата да бе много заплетена, едно близване му бе достатъчно да установи, че е приготвен от рибешки вътрешности, престояли няколко години в бидон с марината от жлъчка на акула. Смърт беше казал, че харесването му е въпрос на възпитание на вкуса. Морт беше решил да не си прави труда.

Опита да се измъкне покрай стената и към вратата, премрежена с навървени мъниста, а всички глави едновременно се обърнаха да го проследят. Опита широка усмивка.

Жената рече:

— Защо този демон си показва зъбите, съпруже на моя живот?

Мъжът рече:

— Може да е от глад, луна на моето желание. Натрупай още риба!

А прародителят възнегодува:

— Туй аз го ядях, нещастно отроче. Проклятие да се стовари там, дето се не почита възрастта!

Получи се следното: макар думите да влизаха в ушите на Морт на разговорен клачиански, с всички заврънкулки и трудни дифтонги на този толкова древен и сложен език, че имаше петнайсет различни думи със значение на „убийство“, и то много преди още останалата част от човечеството да дозрее до идеята да се халосват един друг с камъни по главите, тези, същите думи стигаха в мозъка му ясни и разбираеми, като на матерния му език.

— Не съм демон! Човек съм! — каза той и замлъкна шокиран, като се чу да говори на перфектен клачиански.

— Крадец, така ли? — каза бащата. — Убиец? Да не би пък да си данъчен инспектор, щом се вмъкваш така потайно? — Ръката му се плъзна под масата и извади сатър, наточен като бръснач. Жена му изпищя, изпусна чинията и притисна най-малкото от децата към себе си.

Морт проследи как острието разпори въздуха и се предаде.

— Нося ви поздрави от най-тъмните кръгове на ада — осмели се той.

Промяната бе невероятна. Сатърът се скри и семейството разцъфна в усмивки.

— Цяло щастие е за нас посещението на един демон — засия бащата. — Каква ще е волята ти, о, прокълната семко от слабините на Офлър?

— Моля? — рече Морт.

— Демонът дарява благоденствие и злато оногова, който му служи — каза мъжът. — Как можем да ти помогнем, о, зловонно кучешко дихание на пъклената бездна?

— Ами, не съм много гладен — каза Морт, — но ако знаете откъде бих могъл да взема един бърз кон, ще пристигна в Сто Лат още преди залез-слънце.

Мъжът целият засия и се поклони.

— Знам точното място, зловреден извлек от червата, ако бъдете така добър и ме последвате.

Морт бързо тръгна подире му. Древният прародител ги наблюдаваше критично и продължаваше методично да дъвче.