Морт
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морт». Краткое содержание книги:
Когато въпросът опира до красивата Принцеса Кели (която трябва да бъде убита) Морт изпортва цялата работа.
Появата на Смърт не предизвика особено раздвижване. Лакеят на входа се обърна към него, отвори уста, след което се намръщи отнесено и се замисли за нещо друго. Групичка придворни погледна към тях, но очите им моментално се разфокусираха щом здравият разум взе връх над другите пет сетива.
— ИМАМЕ САМО НЯКОЛКО МИНУТИ — каза Смърт и посегна към чаша от минаващ наблизо поднос. — ДА СЕ СМЕСИМ С ТЪЛПАТА.
— Те не виждат и мен! — каза Морт. — Но аз съществувам!
— ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ ВИНАГИ Е ТАКАВА, КАКВАТО ИЗГЛЕЖДА — каза Смърт. — ВСЪЩНОСТ, ЩОМ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ МЕН, СЪС СИГУРНОСТ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ВИДЯТ И ТЕБ. ТОВА СА АРИСТОКРАТИ, МОМЧЕ. ТЯХ ГИ БИВА ДА НЕ ВИЖДАТ НАОКОЛО. КАКВО ТЪРСИ В ПИТИЕТО МИ ТАЗИ ЧЕРЕШКА НА КЛЕЧКА?
— Морт — каза Морт механично.
— ДА РЕЧЕШ, ЧЕ МУ ПРИДАВА ВКУС. АБЕ ЩО ЛИ МУ ТРЯБВА НА НЯКОЙ ДА ПЪХА ЧЕРЕША НА ПРЪЧКА В ЕДНО НАИСТИНА ДОБРО ПИТИЕ?
— Сега, какво ще се случи? — попита Морт. Един възрастен граф се бутна в лакътя му, погледна навсякъде освен в него и отмина.
— ИЛИ ВЗЕМИ ТОВА, НАПРИМЕР — каза Смърт и посочи поднос с хапки. — ДОБРЕ, ГЪБИ — ХУБАВО, ПИЛЕ — ХУБАВО, СМЕТАНА — ДА, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ, АМА ЗАЩО ЗА БОГА ТРЯБВА ДА ГИ СМЕЛЯТ И ДА ПЪЛНЯТ С ТЯХ ОНЕЗИ ГОТВАРСКИ ФОРМИЧКИ?
— Моля? — каза Морт.
— ТОВА СА ТЕ, СМЪРТНИТЕ — продължи Смърт. — ДАДЕНИ СА ИМ ЕДВА НЯКОЛКО ГОДИНИ НА ТОЗИ СВЯТ И ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ГИ УСЛОЖНЯТ. ОЧАРОВАТЕЛНО, НАЛИ. ВЗЕМИ СИ КРАСТАВИЧКА.
— Къде е кралят? — попита Морт и проточи шия над дворцовите глави.
— ОНЯ ПРИЯТЕЛ, СЪС ЗЛАТИСТАТА БРАДА — отвърна Смърт. Потупа един лакей по рамото и докато той се озърташе глупашки, сви още едно питие от подноса му.
Морт заоглежда наоколо и накрая откри фигурата, застанала в малка групичка насред тълпата и надала ухо, за да чуе по-добре какво й казва един нисък благородник. Беше висок мъж, добре сложен и с онова спокойно, решително лице, от което всеки би купил употребяван кон на доверие.
— Няма вид на лош крал — каза Морт. — Защо някой ще иска да го убива?
— ВИЖДАШ ЛИ МЪЖА ДО НЕГО? ОНЯ С ТЪНКИТЕ МУСТАЧКИ И ГУЩЕРОВАТА УСМИВКА? — Смърт го посочи с косата.
— Да?
— НЕГОВ БРАТОВЧЕД И ДУК НА СТО ХЕЛИТ. НЕ Е ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА — каза Смърт. — ДОБРЕ СЕ ОПРАВЯ С ШИШЕТО ОТРОВА. В ОПАШКАТА ЗА ТРОНА ПРЕДИ ГОДИНА БЕШЕ ПЕТИ, А СЕГА Е ВТОРИ. КАТЕРАЧ ОТ КАРИЕРАТА, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ. — Той затършува под наметката и извади пясъчен часовник, в който черен пясък се изнизваше между желязна решетка с остри шипове. Раздруса го за проба. — И МУ ОСТАВАТ ПОНЕ ОЩЕ ТРИЙСЕТ — ТРИЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ ЖИВОТ — каза той с въздишка.
— Как, и този същият се разхожда насам-натам и убива хора? — каза Морт. Поклати глава. — Не съществува справедливост.
Смърт въздъхна.
— НЕ — каза той, подавайки питието си на един прислужник, който с изненада откри, че изведнъж държи празна чаша в ръката си. — СЪЩЕСТВУВАМ САМО АЗ.
Изтегли меча си, със същото тънко като сянка и леденосиньо острие, както това на служебната коса, и пристъпи напред.
— Мислех си, че използвате само косата — прошепна Морт.
— КРАЛЕТЕ ПОЛУЧАВАТ МЕЧА — каза Смърт. — ТОВА Е КРАЛСКИ… КАК МУ ВИКАТ… ПРЕРОГАТИВ.
Свободната му ръка отново впи кокалчета под наметката и извади часовника на Крал Олерв. В горната й половина се гушеха последните няколко песъчинки.
— СЛЕДИ МЕ ВНИМАТЕЛНО — каза Смърт. — МОЖЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА ТЕ ПРЕПИТАМ.
— Чакайте — каза Морт отчаяно. — Не е честно. Не можете ли да спрете?
— ЧЕСТНО? — каза Смърт. — ЧЕ КОЙ ТУК ГОВОРИ ЗА ЧЕСТНОСТ?
— Ама, нали другият е такъв…
— ЧУЙ СЕГА — каза Смърт, — ТУКА ЧЕСТНО НЕ ИГРАЕ. НЕ МОЖЕШ ДА ВЗИМАШ СТРАНА. МИЛОСТИВИ БОЖЕ, ЩОМ Е УДАРИЛ ЧАСЪТ, УДАРИЛ Е И ТОЛКОЗ. РАЗБРА ЛИ, МОМЧЕ.
— Морт — изстена Морт, зяпайки в тълпата.
И точно в този момент я видя. Неочаквано разместване в навалицата отвори пролука между Морт и слабо, червенокосо момиче, седнало сред групичка по-възрастни дами зад гърба на краля. Не беше точно красива, тъй като беше свръхнадарена в сферата на луничките и, откровено казано, беше малко кльощава. Но щом я зърна, Морт изпадна в такъв шок, който нажежи подсъзнанието му и го отнесе, с гадно хихикане, ча-а-ак на дъното на стомаха му.
— ВРЕМЕ Е — каза Смърт и смушка Морт с остър лакът. — СЛЕДВАЙ МЕ.
Смърт тръгна към краля, хванал здраво меча. Морт примигна и го последва. За миг очите на момичето срещнаха неговите и незабавно се отклониха — после се завъртяха обратно, дърпайки и главата с тях, а устата й вече оформяше едно „о“ от ужас.