Морт

— И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ТИ ИСКАШ… — Смърт изрече думите с нотка на неудоволствие — ЕДИН СВОБОДЕН СЛЕДОБЕД?

— Да, сър. Ако позволите, сър.

— ДОБРЕ. ТАКА ДА БЪДЕ. СВОБОДЕН СИ ДО ЗАЛЕЗ-СЛЪНЦЕ.

Смърт отвори големия си тефтер, взе перо и започна да пише. От време на време се пресягаше и преместваше пуловете на сметало.

След минута вдигна поглед.

— ОЩЕ ЛИ СИ ТУК — каза той. — ВРЕМЕТО ТИ ВЕЧЕ ТЕЧЕ — добави кисело.

— Ъм — каза Морт, — хората ще ме виждат ли, сър?

— ПРЕДПОЛАГАМ, ТОЕСТ СИГУРЕН СЪМ — каза Смърт. — БИХ ЛИ МОГЪЛ ДА ТИ БЪДА ПОЛЕЗЕН С НЕЩО ДРУГО ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ТОЗИ… НАБЕГ?

— Ами, сър, има едно нещо сър, не зная как да стигна до света на смъртните, сър — каза Морт отчаяно.

Смърт въздъхна шумно и отвори някакво чекмедже в бюрото.

— ПРОСТО ВЪРВИШ И… СТИГАШ.

Морт кимна нещастно и пое дългия път до вратата на кабинета. В момента, в който я отвори, Смърт се прокашля.

— МОМЧЕ! — извика той и метна нещо във въздуха.

Морт го хвана механично, докато вратата се отвори със скърцане.

Рамката и вратата изчезнаха. Дебелият килим под краката му се превърна в кални павета. Ярка дневна светлина се изля върху него като живак.

— Морт — каза Морт, на вселената като цяло.

— Какво? — попита един продавач на сергия до него. Морт се огледа. Намираше се на претъпкано с хора и животни пазарище. Всичко, що бе стока, се продаваше — от игли до (посредством шепа пътуващи пророци) идеи за спасение. Всеки разговор, по-тих от крещене, замираше.

Морт потупа продавача по темето.

— Виждаш ли ме? — попита той.

Продавачът присви очи и го огледа критично.

— Тъй мисля — каза той, — или някой, с когото много си приличаш.

— Благодаря — рече Морт, неимоверно облекчен.

— Дума да няма. По цял ден гледам хора и то безплатно. Търсиш ли връзки за обувки?

— Май не — каза Морт. — И кое е това място?

— Ама ти не знаеш?

Двама от съседната сергия гледаха втренчено към Морт. Мисълта му форсира оборотите.

— Господарят ми много пътува — каза той, убедително. — Пристигнахме снощи, а аз бях заспал в каруцата. Сега имам свободен следобед.

— Аха — каза продавачът. Наведе се напред съзаклятнически. — Търсиш къде да си прекараш приятно, нали? Бих могъл да те оправя.

— Ще ми е приятно само да разбера къде съм — съгласи се Морт.

Мъжът бе париран.

— Тук е Анкх-Морпорк — каза той. — Всеки би трябвало да го вижда. И помирисва.

Морт подуши. Определено витаеше нещо във въздуха на тоя град. Създаваше усещането, че е въздух, който е видял доста живот. С всяко вдишване човек се убеждаваше, че наоколо има още хиляди други хора и че почти всички те имат подмишници.

Сергиджията огледа Морт критично, като отбеляза бледото лице, добре скроените дрехи и странното му присъствие — ефект аналогичен на свитата пружина.

— Виж, ще бъда прям — каза той. — Знам пътя до най-хубавия бардак.

— Благодаря, вече обядвах — отвърна Морт неопределено. — Но бихте могли да ми кажете, дали не е наблизо… мисля, че се казваше, Сто Лат?