Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Аз съм служител на федералните служби, а на това място е извършено престъпление. Длъжна съм да не допусна чужди лица до пристигането на балтиморските полицейски власти…
Асистент-операторът сграбчи долната част на рулетката и се опита да я повдигне.
— Спрете! — нареди Старлинг. — На вас говоря, господине. Прекратете! Отдръпнете се, ако обичате. Не се шегувам.
Тя съжали горчиво, че не разполага с полицейска значка, униформа, какво да е.
— Добре, Хари — обади се репортерката. — Ъъ, госпожице федерален агент, готови сме да ви сътрудничим във всяко отношение. Честно казано, този екип струва пари и искам само да разбера дали има смисъл да го държа тук до пристигането на полицията. Бихте ли ме осведомили дали вътре има труп? Камерата не е включена, тъй че каквото и да кажете, ще си остане между нас. Искам да чуя от вас дали има смисъл да чакаме. Ще бъдем послушни, обещавам. Съгласна ли сте?
— На ваше място бих почакала — отвърна Старлинг.
— Благодаря, няма да съжалявате. Вижте, разполагам със сведения за складовете на Сплит Сити, които може да ви свършат работа. Бихте ли осветили с фенерчето си тефтера ми? Да видя къде беше…
— Подвижната станция на WEYE току-що премина през портала, Джоуни — обади се асистент-операторът.
— Я да видя къде беше, госпожице федерален агент… А, ето. Преди две години избухна скандал, когато се опитаха да докажат, че тук съхраняват на склад… дали не бяха фойерверки?
Джонета Джонсън хвърляше прекалено често погледи през рамото на Старлинг. Кларис се обърна и видя оператора по гръб, проврял вече глава и рамене през отвора на гаража, докато помощникът му клечеше до него, готов да му подаде мини-камерата.
— Ей! — извика Кларис, клекна на мократа земя и го задърпа за ризата. — Там не може да влизате! Ей! Казах ви вече — не може!
През цялото това време двамата мъже и говореха — кротко и успокоително:
— Нищо няма да пипаме. Професионалисти сме, не се безпокой. Полицията и без това ще ни пусне. Няма за какво да се тревожиш, миличка.
Снизходителният им тон я изкара от нерви. Тя хукна към крика в другия край на вратата и започна да помпа ръчката. С оглушително скърцане вратата се спусна с пет сантиметра. Тя запомпа наново. Сега вече вратата опря в гърдите на мъжа. Когато видя, че той не понечва да излезе, Кларис измъкна ръчката и се върна с нея при легналия оператор. Сега вече телевизионните прожектори бяха включени и под ослепителната им светлина тя тресна с все сила по рулетката с дръжката на крика. Върху легналия обилно се посипа прах и ръжда.
— Съветвам ви да се вслушате в думите ми! Незабавно излезте оттам! Веднага! В следващата секунда ще ви арестувам, задето пречите на представител на закона да изпълнява дълга си.
— По-спокойно — обади се помощникът и сложи ръка на рамото и.
Тя се извъртя рязко към него. Отвъд заслепяващите прожектори се чуха въпроси на висок глас и полицейски сирени.
— Свали си ръката от мен и се дръпни назад, копеле такова!
Тя стъпи върху глезена на оператора и се обърна с лице към помощника му. Ръчката на крика висеше в ръката и. Не я вдигна. И слава богу. И бездруго изглеждаше ужасно по телевизията.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Полумракът сякаш подсилваше миризмите в отделението за буйствуващи луди. Телевизорът в коридора, пуснат без звук, проектира сянката на Старлинг върху решетката на клетката, обитавана от доктор Лектър.
Тя не виждаше нищо в тъмнината, царяща зад решетките, но не и се искаше да моли санитаря да запали още лампи, които се командваха от неговата стая. Цялото отделение незабавно щеше да се окъпе в светлина, а тя много добре знаеше, че балтиморската полиция часове наред беше осветявала доктор Лектър и с крясъци му бе задавала въпроси. Той беше отказал да разговаря с тях. Вместо това свил хартиено пиле в японския стил оригами, което кълвяло, когато натискал опашката му. Старшият полицай, изваден от кожата си, беше смачкал пилето в пепелника, преди да пусне Старлинг да влезе при доктора.
— Доктор Лектър…
Тя чу собственото си дишане, чу дишане и от дъното на коридора, но от килията на Мигс дишане не се чуваше. Килията на Мигс бе необятно пуста. Усещаше нейната тишина като въздушно течение. Старлинг знаеше, че Лектър я наблюдава от дъното на мрака. Минаха две минути. Краката и кръстът я боляха от борбата с вратата на гаража, дрехите и лепнеха от влага. Седна по турски на пода върху якето си, възможно по-далече от решетките, и извади мократа си разчорлена коса над яката, зад да не се опира във врата и.
На телевизионния екран зад гърба и ръкомахаше проповедник евангелист.