Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Бяха се запътили с господин Йоу към мини-склада на Сплит Сити, на около четири мили от града. Докато пъплеха сред движението, Кларис използува телефона, за да научи нещо за този склад. Преди още насреща им да блесне неоновият надпис: МИНИ-СКЛАД НА СПЛИТ СИТИ — КЛЮЧЪТ Е ВЪВ ВАШИЯ ДЖОБ, тя вече знаеше, че той е стопанисван от някой си Бърнард Гари, който преди три години за малко щял да бъде уличен в складирането на крадени стоки и чийто договор за наем в скоро време подлежеше на подновяване.
Йоу се мушна под надписа и показа на униформения пазач ключовете си от клетката. Пазачът си записа номерата на колите, отвори портала и припряно им махна да минат, сякаш го чакаха важни дела.
Сплит Сити беше пустош, продухвана от ветровете. Подобно на неделния полет от Ню Йорк до мексиканския град Хуарес за получаване на бърз развод — сутрин отлиташ женен, вечер се връщаш свободен, — и този склад бе част от гигантската индустрия за услуги на намиращото се в състояние на безмозъчно брауново движение американско общество. Бизнесът му се състоеше главно в складирането на движимо имущество след развода. Клетките му бяха претъпкани с холни гарнитури, маси, дюшеци на петна, играчки, снимки на несполучили бракове. Полицаите в Балтимор бяха убедени освен това, че тук се укриват и много ценни вещи, които би трябвало да са представени в съда при воденето на дела за банкрут.
Складът приличаше на казарма — върху площ от трийсет декара се простираха дълги постройки, разделени от огнеупорни прегради на клетки с размерите на просторен гараж, с вдигаща се нагоре желязна рулетка. Наемът не беше висок и някои от вещите се съхраняваха там с години. Охраната бе добра. Наоколо бе издигната двойна желязна ограда, а между двата и реда денонощно сновяха кучета.
Под рулетката на номер 31, където се пазеше колата на Распай, се бяха набили десетина сантиметра подгизнали есенни листа, картонени чаши и други дребни боклуци. От двете страни на вратата имаше по един як катинар. Върху левия освен това се виждаше и восъчен печат. Евърет Йоу се наведе дископатично да провери целостта на печата. Кларис държеше чадър и му светеше с фенерче. Вечерта бе настъпила рано.
— Няма вид някой да е отварял през петте години, откакто бях тук за последен път — отбеляза адвокатът. — Ето го нотариалния ми печат върху восъка. Тогава и през ум не ми минаваше, че роднините му ще се хванат за гушите и делото ще се проточи. — Той пое от Кларис фенерчето и чадъра, докато тя направи снимка на катинара и печата. — Господин Распай живееше в гарсониера, която освободих, за да не се плаща наем. А мебелите докарах тук при колата — пиано, книги, ноти и едно легло, ако не се лъжа. — Той пъхна ключа в катинара. — Ключалката, изглежда, е замръзнала. Не поддава.
Трудно му беше едновременно да се навежда и да диша. Когато се опита да приклекне, коленете му изпукаха. Кларис се зарадва, като видя, че катинарите са от големите хромирани, марка „Американски Стандарт“. На вид изглеждаха непревзимаеми, но тя знаеше, че лесно може да им разбие патроните със стоманен гвоздей и чук. Като беше малка, баща и показа как го правят взломаджиите. Само че откъде гвоздей и чук? Нямаше ги дори боклуците, заселили се завинаги в стария и Форд. Претършува чантата си и откри пръскалото за размразяване на ключалки, което също вярно и служеше зиме за форда.
— Защо не седнете в колата, господин Йоу? Постоплете се, а аз в това време ще видя какво мога да направя. Вземете чадъра, вече почти не вали. Тя премести служебния плимут досами вратата и светна фаровете. Извади масльонката и капна няколко капки в ключалките, след което пръсна от размразителя, за да разреди маслото. Мистър Йоу се усмихна и кимна одобрително от колата си, Кларис се зарадва, че адвокатът излезе интелигентен — така щеше да си свърши работата, без да го настрои срещу себе си.
Вече съвсем се стъмни. Чувствуваше се заслепена от ярката светлина на фаровете, а ремъкът пищеше в ухото и — моторът работеше на бавни обороти. Беше заключила вратата на плимута. Адвокатът и се виждаше безобиден, ала не искаше да рискува да бъде премазана в желязната врата.
Катинарът подскочи като жаба и легна в ръката и, тежък и мазен. Другият, предварително обработен, се поддаде по-лесно. Рулетката обаче не помръдна. Кларис задърпа нагоре ръчката, докато свитки и излязоха от очите. Йоу се притече на помощ, но понеже дръжката беше малка, за разлика от хернията му, приносът му се оказа несъществен.
— Може пак да дойдем другата седмица с моя син или някой работник — предложи той. — Много ми се иска вече да се прибера у дома.