Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Пружините изскърцаха при влизането и, а манекенът леко се размърда, когато седна до него. Дясната китка с бяла ръкавица се измъкна и падна на седалката. Тя гнусливо смъкна ръкавицата от ръката, която се оказа от някаква пластмаса. Панталоните се издуваха отпред и за миг това и навея гимназиални спомени.
Изпод седалката се разнесе тихо топуркане.
Леко, като милувка, докосна качулката. Материята се хлъзна по нещо твърдо и гладко. Напипа най-отгоре облата топка-дръжка и разбра. Беше от големите стъклени лабораторни съдове за спиртосани образци и тя вече знаеше какво ще намери вътре. С ужас, без капка съмнение, смъкна парчето кадифе.
Човешката глава в стъкленицата бе старателно отрязана малко под челюстта. Беше с лице към Кларис, от спирта очите отдавна бяха придобили млечен цвят. Устата беше отворена и тъмносивият език леко се плезеше. Спиртът се беше поизпарил с течение на времето, така че главата опираше в дъното на буркана, а темето се подаваше над течността, покрито с плесента на загниването. Главата бе извърната леко спрямо тялото на манекена, като глава на бухал, и се пулеше глуповато. Безвъзвратно мъртва дори в играта на светлосенки.
Старлинг вече надничаше вътре в себе си. Беше доволна. Много повече от доволна. За миг се запита дали чувството, което изпитва, е благородно. Ето че в този миг, седнала в старата кола в компанията на мишки и тази отрязана глава, тя бе в състояние да разсъждава трезво и това я изпълни с гордост.
— Е, Тото — изрече на глас любимата си реплика от „Вълшебникът от Оз“, — това тук не е Канзас.
Открай време и се бе искало да произнесе тези думи в миг на върховно напрежение, но като ги чу от устата си, и прозвучаха изкуствено и се зарадва, че е сама. Чакаше я работа.
Облегна се предпазливо назад и се огледа.
Това тук бе нечие гнездо, грижовно създадено на хиляди светлинни години от човешкия разум.
От кристалните вазички в поставките се ронеха изсъхнали листенца цвят. Масичката на лимузината бе разтворена, застлана с ленена покривка, а върху нея през прахта мъждиво проблясваше кристално шише. От шишето до поставения редом малък свещник бе опъната гъста паяжина.
Тя опита да си представи как Лектър или някой друг, седнал на чашка със сегашния и компаньон, му показва албумите с любовни картички. И какво още? Като внимаваше да не размести фигурата, тя затършува из джобовете на костюма с надеждата да намери някакъв документ за самоличност. Нямаше нищо. В един от вътрешните джобове на сакото откри късчета плат, останали от скъсяването на панталоните — явно са били съвсем нови, когато са ги обули на манекена.
Старлинг докосна издутината между краката на фигурата. Стори и се прекалено твърда дори за гимназист. Разтвори с пръсти цепката и освети вътре с фенерчето изкуствен член от полирано, инкрустирано дърво. Размерите не бяха за пренебрегване. Попита се дали не е извратена.
Внимателно завъртя буркана да види дали по главата няма рани. Не забеляза нищо. Върху стъклото беше изписано името на фирма за доставка на лабораторно оборудване.
Огледа отново лицето и реши, че никога не ще го забрави. Втренчи се съзнателно в полуизплезения език, потъмнял на местата, опрени в стъклото, и си помисли, че гледката не е по-страшна от тази на Мигс, който непрестанно гълташе своя език в сънищата и. Вече имаше чувството, че е в състояние да понесе всяка гледка, стига да е в името на нещо полезно. Кларис Старлинг беше много млада.
Десетте секунди, докато новинарската кола на телевизионната станция спираше, бяха достатъчни за Джонета Джонсън да си сложи обиците, да напудри хубавото си кафяво лице и да огледа обстановката. Тя и нейният екип, с чиято радиостанция подслушваха полицейските съобщения, бяха изпреварили патрулните коли.
Ала единственото, което фаровете на телевизионната кола осветиха, беше Кларис Старлинг, застанала пред вратата на гаража с фенерче в ръка, служебна карта и слепнала се от дъжда коса.
Джонета Джонсън разпознаваше новаците от пръв поглед. Слезе от колата, следвана от екипа с камерите, и се приближи до Старлинг. Прожекторите незабавно ги осветиха. Господин Йоу потъна ниско в седалката на своя буик. Над стъклото се виждаше само част от шапката му.
— Аз съм Джонета Джонсън от новините на WPIK. Вие ли съобщихте за извършено убийство?
Старлинг нямаше вид на блюстител на закона и си го знаеше.