Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Поиска да го запита нещо, но той вече беше тръгнал.
Щом като Крофорд отива лично, няма начин да не е работа на Бъфало Бил. Какво, по дяволите е това Синьо кану? Но докато човек си стяга багажа, не бива да мисли за нищо друго. Старлинг се приготви бързо.
— Не е ли…? — започна тя, щом влезе в колата.
— Всичко е наред — прекъсна я Бригъм. — Пистолетът леко издува якето ти, но трябва специално да се взираш, за да го забележиш. Засега е добре.
Тя носеше под връхната си дреха пистолет с късо дуло в плосък кобур, удобно прилепнал към ребрата и. В специалния колан от другата страна държеше пълнител.
Бригъм караше точно с позволената скорост към малкото летище на Куонтико. Изкашля се.
— Знаеш ли какво му харесвам на стрелбището, Старлинг? Че на него няма политически игри. Правилно си постъпила, като не си допуснала никой в гаража в Балтимор. Тревожи ли те тая история с телевизията?
— Трябва ли да ме тревожи?
— Чакай, говорим си само двамата, на четири очи, така ли е?
— Да.
Бригъм отвърна на поздрава на морския пехотинец, който регулираше движението.
— Щом те взема сега със себе си, Джак демонстрира доверието си към теб и това всеки го разбира — продължи Бригъм. — В случай примерно, че някой от Отдела за служебни провинения реши да те разпердушини. Нали разбираш какво ти казвам?
— Ъхъ.
— Крофорд е мъжко момче. Той даде да се разбере, пред когото трябва, че е било твой дълг да не допуснеш никого на местопрестъплението. Той те прати там сам-сама и незащитена, тъй да се каже — без видимите атрибути на властта, и това също го изтъкна, където трябва. А и реакцията на балтиморската полиция е била доста тромава. Да не говорим, че на Крофорд му трябва помощник веднага, а ще се наложи цял час да чака Джими Прайс да му намери някой от лабораторията. Така че цялата работа ти е като по поръчка, Старлинг. Да обработваш труп, изваден от водата, не е като да си прекараш деня на плажа. Не че е наказание за теб, но ако някой външен пожелае да види нещата така, нека. Разбираш ли, мислите на Крофорд следват много сложни пътища, а понеже той не си пада по обясненията, аз се наех да ти кажа… Ако ще работиш с него, няма да е зле да знаеш как стоят нещата… Знаеш ли нещо?
— Не, нищо.
— Не му е само Бъфало Бил на главата. Жена му Бела е тежко болна. Положението и е… безнадеждно. Той я гледа в дома си. Ако не беше Бъфало Бил, щеше да си вземе отпуск.
— Не знаех.
— Никой не говори за това. Да не вземеш да му изкажеш съболезнования или нещо такова… Няма да помогнат. Те бяха голяма любов.
— Радвам се, че ми казахте.
Когато наближиха пистата, Бригъм се пооживи.
— В края на курса по стрелба изнасям две много важни лекции, Старлинг. Гледай да не ги пропуснеш.
И се понесе по краткия път между хангарите.
— Няма да ги пропусна.
— Слушай, това, на което ви уча, може никога да не ви потрябва. И дано. Но ти, Старлинг, имаш естествено предразположение към стрелбата. Ако ти се наложи да стреляш, ще знаеш как. Затова продължи да се упражняваш.
— Добре.
— Никога не слагай пистолета в дамската си чантичка.
— Няма.
— Нощем, преди да легнеш, тренирай по няколко изваждания. Винаги дръж патлака под ръка.
— Добре.
Възстаричък двумоторен „Бийчкрафт“ стоеше на пистата със запалени прожектори и отворена врата. Едната му перка се въртеше и вълнуваше тревата встрани от асфалта.
— Това трябва да е Синьото кану — предположи Старлинг.
— Да.
— Много е малък и стар.
— Че е стар, стар е — жизнерадостно се съгласи Бригъм. — Администрацията за борба с наркотрафика го пипна преди доста време във Флорида. Но моторът му е в ред.
Той спря досами самолета и измъкна багажа на Старлинг от задната седалка. Преплетоха си ръцете, но той все пак успя едновременно да и връчи сака и да и стисне ръката. След което неочаквано за самия себе си рече:
— Бог да те благослови, Старлинг.
Думите не прозвучаха естествено от устата му на морски пехотинец. Той самият не разбра откъде дойдоха и лицето му пламна.
— Благодаря ви… благодаря, господин Бригъм.
Крофорд беше в креслото на помощник пилота, по риза и със слънчеви очила. Обърна се към Старлинг, като чу пилотът да захлопва вратата.
Тя не виждаше очите му зад тъмните стъкла и изведнъж си даде сметка, че изобщо не го познава. Изглеждаше блед и суров като корен, изровен от булдозер.
— Намери си място и започни да четеш — беше всичко, което и каза.
На седалката до него лежеше дебела папка. На корицата пишеше: БЪФАЛО БИЛ. Старлинг я притисна до себе си, а Синьото кану се разтърси и се затъркаля по пистата.