Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Чудесно. — Младият мъж им подаде ръка. — Франк Чапман. Миналата седмица прочетох известието за смъртта ви.
Холис се поколеба, след което стисна ръката му.
— Ако вие сте Франк Чапман, аз съм Лев Толстой — каза той.
Чапман не се усмихна.
— Ще ги поразведа наоколо — каза Буров на Чапман.
— Разбира се.
Буров ги въведе през една запотена стъклена врата в някакво преддверие.
— Тук е мъжката съблекалня, а женската е там. Нямаме много жени курсантки, защото имаме само шест инструкторки. Сега вече може би седем.
Лиза не каза нищо.
— Това е спортната ни зала — продължи Буров. — Трябваха ни повече от милион рубли да я построим под земята, а западните тренировъчни съоръжения струват половин милион долара.
Последваха Буров по дългия коридор.
— Тук има финландски сауни, парни бани, солариуми, вани за масаж. Това е самата спортна зала. Гимнастическият салон. Тези две жени са нови курсантки. Опитват се да придобият фигури на американки — като вашата, госпожице Роудс. — Буров се усмихна и се загледа в двете рускини, които се потяха на тренировъчните колела. — Знаем колко важни контакти се завързват в спортните клубове — продължи Буров, — както и че най-преуспелите американци практикуват някакъв вид спорт през свободното си време. Знаем, че голфът и тенисът са най-разпространени сред висшите и управляващите класи. Но в цяла Русия няма нито едно игрище за голф, затова нашите курсанти гледат партии голф на видеозапис, след което, когато пристигнат в Америка, се записват на уроци. Играем и малко тенис, но истинската игра научават на място. Тук наблягаме главно на общата физическа подготовка. Заниманията с отделните спортове идват по-късно. Оттук, моля.
Стигнаха до края на коридора, който водеше в обширен гимнастически салон. Няколко млади мъже играеха гимнастика, като се упражняваха на лостовете, гредите и халките.
— Това е нещо, в което сме особено добри — каза Буров. — Много добре оформя тялото. Нашите курсанти, както мъжете, така и жените, се избират до известна степен и по физическите им данни. Когато пристигнат на Запад, много от тях завързват любовни връзки с американци, които могат да им бъдат в помощ. Разбирате ли?
— Имате ли представа колко девалвирали са схващанията ви за морала? — рязко го запита Лиза.
— Да, според вашите критерии. Имаме различи критерии.
— Вие нямате никакви критерии. Точно затова тази страна е морално и духовно разрушена. Преподавате ли на курсантите си юдейско-християнския морал?
— Доколкото мога да преценя, при вас също няма голямо излишество от тези ценности.
— Били ли сте някога в Америка?
— За съжаление не. Мислите ли, че това би могло да ми бъде от полза, госпожице Роудс? Може би не.
Буров се усмихна. Той посочи към далечния ъгъл на гимнастическия салон, където шестима младежи по шорти играеха баскетбол.
— Елате.
Прекосиха дървения под на гимнастическия салон и се приближиха към шестимата курсанти. Холис забеляза, че прическите им бяха типично американски, и много се изненада от поведението им — походката, усмивките, израженията на лицата, движенията на ръцете. Не приличаха изобщо на който и да е руснак, когото бе виждал, и бяха започнали да се доближават до характерното за американците физическо излъчване.
— Господа, това са Сам Холис и Лиза Роудс — каза Буров. — Те вероятно ще се присъединят към школата. Представете се.
Шестимата млади мъже любезно ги поздравиха, като казаха изречения от типа на: „Приятно мг е да се запознаем“, „Чудесно е, че сте сред нас“, „Добре дошли при нас“.
Холис научи, че се казват Джим Хъл, Стан Кучик, Джон Флеминг, Кевин Съливан, Фред Бор и Винс Панзарело. Помисли си, че имената напълно подхождаха на външния им вид.
— Струва ми се, че четох за вас двамата във вестниците — каза Фред Бор.
— Да — отговори Буров. — Те загинаха при вертолетна катастрофа.
Лицата на младежите просветнаха в знак, че се сещат за какво става въпрос. Поговориха малко, при което Холис бе впечатлен не само от безупречния им английски, но и от непринуденото им държане с полковник Буров. Знаеше, че това е било трудно психическо препятствие за тях и за Буров.
Лиза се заслуша за малко в разговора, после се загледа в младежа на име Джим Хъл. Той беше на двайсет и две-три години, с руса коса, със сравнително приятни черти, облечен само с шорти и гуменки. Лиза огледа тялото му от горе до долу, след това улови погледа му и го изгледа по начин, чието значение не можеше да се сбърка. Хъл очевидно се притесни и се заинтересува от нея. В крайна сметка той се усмихна глупаво, сведе очи и наведе глава. Буров и Холис забелязаха това и Холис изведнъж разбра, че внезапно Джим Хъл напълно бе престанал да прилича на американец. Американците на неговата възраст наистина понякога са срамежливи и неопитни в отношенията си с жените, но Холис знаеше, че начинът, по който Хъл изрази смущението и притеснението си, разкриваха руското момче зад маската, която носеше.