Дъщеря на Империята

Прекара следващия час в наблюдаване на кръжащите, спускащи и издигащи се хиляди птици. Светлината постепенно изчезваше. Щом слънцето се скри, птиците пак кацнаха в блатата, плътно една до друга, за да се пазят от нощните хищници.

Когато се стъмни съвсем, слугите дойдоха да запалят лампите и донесоха топъл билков чай. Изтощението най-сетне беше надвило Мара и те я откриха заспала на възглавниците, унесена от познатите викове на пастирите, които прибираха добитъка. В далечината се чуваше тъжната песен на кухненската робиня, която приготвяше хляб тиза за закуска, и леките подвиквания на стражите на Кейоке, които патрулираха наоколо, за да защитят новата Господарка на Акома.

Свикналата с дисциплината в храма Мара се събуди рано. Примига, объркана от обстановката, но богатата завивка й напомни: лежеше в покоите на баща си, защото вече бе Управляваща лейди на Акома, Обърна се настрани, отпочинала, макар и натъртена от нападението на убиеца на Минванаби. Немирни кичури паднаха пред очите й и тя ги отметна нетърпеливо.

Източните стени бяха огрети от зората. Подсвирването на пастир, подкарващ нийдра към пасището, се промъкваше покрай птичите крясъци.

Прислужниците не бяха усетили, че се е събудила. Доволна от уединението, тя стана, мина боса през стаята и плъзна стената настрани. Хладният въздух погали кожата под разтворената й роба. Мара вдъхна росата, миризмата на влажна земя и цветята акаси. От блатата се вдигаше мъгла и размиваше силуетите на дърветата, плетовете и самотния пастир, подкарал бавните нийдри.

Войникът на пост пред вратата се сепна, когато осъзна, че рошавото, облечено в бяла нощница момиче, е неговата господарка. Поклони й се вдървено. Мара му кимна небрежно и той бързо се обърна.

Момичето огледа ширналото се имение, тихо без глъчката и активността на деня. Скоро всички щяха да се захванат със задачите си и Мара имаше само няколко минути да се наслади на гледката на това, което трябваше да защити. Сви вежди, осъзнала колко много трябва да научи за това как се управляват владения. В момента дори не знаеше пълния обхват на наследството. Знаеше, че разполага с владения и в други провинции, но нямаше представа къде се намират и каква е стойността им. Баща й не се интересуваше от подробности относно селското, стопанство и животновъдството и въпреки че мъдро се грижеше за благополучието на хората си, предпочиташе да обсъжда с нея по-приятни и леки теми.

Прислужницата се обади тихо отвън и Мара й каза да влезе.

— Ще се облека и ще закуся. След това искам да се видя с новия хадонра, Джикан, в кабинета.

Слугинята се поклони и забърза към дрешника, докато Мара разтърсваше сплетената си коса. В храма нямаше прислуга и тя автоматично посегна към гребена.

— Господарке, не си ли доволна от мен? — Младата прислужница явно беше притеснена.

Мара се намръщи заради неволната си грешка.

— Справяш се със задълженията си съвсем добре. — Подаде й гребена и застана мирно, докато момичето се грижеше за косата й. Призна на себе си, че решението й да се види с Джикан е продиктувано едновременно от желанието й да избегне Накоя и да научи повече за семейните владения. Рано сутрин старата дойка беше раздразнителна. И бездруго щеше да й надуе главата с приказки за отговорностите на Управляваща лейди.