Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Луната се изпълни, а аз не отнесох нито меч, нито жертва за жертвоприношение при Нант Ддуу. Очаквах отмъщението на Нимю, но нищо не се случваше. Празникът Белтейн настъпи седмица след пълнолунието, но ние със Сийнуин послушно изпълнихме заповедите на Моргана и не загасихме нашия огън нито стояхме будни, за да видим как ще бъдат запалени новите огньове. На следващата сутрин обаче Кълхуч ни дойде на гости с главня от новия огън и я хвърли в огнището ни.
— Искаш ли да отида в Гуент, Дерфел? — попита той.
— В Гуент ли? — изненадах се аз. — Защо?
— Да убия оная крастава жаба, Сенсъм, разбира се.
— Той не ми създава тревоги.
— Още не — изръмжа Кълхуч, — но и това ще стане. Не мога да си представя, че си християнин. Чувстваш ли се по-различен?
— Не.
Горкият Кълхуч. Той се радваше, че Сийнуин се оправи, но ненавиждаше сделката, която бях сключил с Моргана. И той като мнозина други се чудеше защо просто не зарежа обещанието си към Сенсъм, но аз се страхувах, че ако се отметна Сийнуин отново ще се разболее, затова останах верен на клетвата си. След време това подчинение ми стана навик, и след като Сийнуин умря, установих, че нямам желание да наруша обещанието си, макар че смъртта й бе разхлабила примката, която ме заставяше да спазвам клетвата.
Но в онзи ден, когато новите огньове затопляха изстиналите огнища, всичко това бе далеч в незнайното бъдеще. Беше красив ден — облян в слънчева светлина и потънал в уханието на цъфналите дръвчета. Помня, че купихме няколко гъсета на пазара онази сутрин, като си мислехме, че нашите внуци биха се радвали да ги гледат как растат в малкото езерце зад нашите стаи. След това отидох с Галахад до амфитеатъра, където отново се упражнявах с неудобния си щит. Ние бяхме единствените копиеносци там, защото останалите трябваше да се съвземат от пиенето през нощта.
— Гъсетата не са добра идея — каза Галахад, след като здраво халоса щита ми с дръжката на копието си.
— Защо?
— Като пораснат стават злобни.
— Глупости — казах аз. — Като пораснат стават на хубава вечеря.
Гуидър ни прекъсна, за да ни съобщи, че баща му ни вика. Върнахме се в града и разбрахме, че Артур бе отишъл в двореца на епископ Емрис. Епископът седеше, а Артур, по риза и тесни панталони, се бе навел над една голяма маса, покрита с тънки дъсчици, върху които епископът бе написал списъци на копиеносци, оръжия и лодки. Артур ни погледна и нищо не каза, но помня, че скритото под посивялата брада лице бе мрачно. После произнесе само една дума.
— Война.
Галахад се прекръсти, а аз по стар навик докоснах дръжката на Хюелбейн.
— Война ли? — попитах.
— Мордред е повел войска срещу нас — каза Артур. — В момента е на път! Мюриг му е разрешил да мине през Гуент.
— Води триста и петдесет копиеносци, доколкото разбрахме — добави Емрис.
И до днес вярвам, че Сенсъм е убедил Мюриг да предаде Артур. Нямам доказателства, и Сенсъм винаги е твърдял, че няма пръст в това, но аз просто надушвах неговото коварство в целия план. Вярно, че Сенсъм веднъж ни предупреди за възможността от подобно нападение, но господарят на мишките винаги е бил особено предпазлив в заговорите си срещу Артур, така че ако Артур спечелеше битката, която по твърдото убеждение на Сенсъм щеше да се проведе в Иска, Сенсъм щеше да поиска награда от Артур. Той със сигурност не е искал да спечели нещо от Мордред, защото планът на Сенсъм, ако действително е бил негов, трябваше да облагодетелства Мюриг. Нека Мордред и Артур да се бият до смърт, после Мюриг ще може да сложи ръка на Думнония, а господарят на мишките ще управлява от името на Мюриг.
А Мюриг наистина искаше да сложи ръка на Думнония. Искаше нейните плодородни стопанства и богатите й градове. Така той всъщност насърчи Мордред да започне войната, макар след това упорито да твърдеше, че никого с нищо не е подстрекавал. Щом Мордред искал да посети чичо си, защо трябвало да бъде възпрепятстван — обясняваше той. А щом Мордред иска да има ескорт от триста и петдесет копиеносци, кой е Мюриг та да откаже на един крал да пътува със свитата си? И така Мюриг дал на Мордред исканото от него разрешение и докато ние разберем за това, конниците на Мордред вече бяха минали Глевум и бързаха към нас.
Така започна последната война на Артур — с предателство и поради амбициите на един слаб крал.
Ние бяхме готови за тази война. От седмици очаквахме нападението, и макар че бързият ход на Мордред ни изненада, плановете ни бяха отдавна готови. Щяхме да се придвижим с лодки на юг през Севърнско море и да стигнем до Дурновария, където очаквахме Сеграмор да се присъедини към нас с хората си. После обединените ни войски щяха да последват мечката на Артур на север, за да посрещнем Мордред, когато реши да се завърне от Силурия. Очаквахме битка, очаквахме, че ще победим, а после щяхме да обявим Гуидър за крал на Думнония в Каер Кадарн. Все същата песен — още една битка и после всичко ще се промени.