Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Алтен тъкмо беше достигнал възрастта, когато момчетата изведнъж се издължават. Понякога ми се струваше, че мога да го видя как расте. Вече беше навършил четиринайсет, когато един следобед се върна вкъщи с озадачено лице.
— Ние важни хора ли сме, лельо Поул? — попита още от вратата той.
— Преди няколко години баща ти мислеше така — отвърнах. — Искаше да се кандидатира за член на градския съвет.
— Не знаех това.
— Аз го разубедих. А защо изведнъж теб взеха да те вълнуват славата и известността, Алтен? Ти си обущарски чирак и ще станеш известен, когато започнеш да правиш хубави обувки.
— Обущарят, при когото чиракувам, тази сутрин си счупи любимата игла и ме прати да купя нова — обясни той. — Отидох на централния пазар и видях един чужденец, който разпитваше за нас.
— Какъв чужденец? — попитах изтръпнала.
— Не съм много сигурен, лельо Поул. Не беше толнедранец или драсниянин обаче. В това съм убеден.
— Как изглеждаше?
— Беше едър човек със смугла кожа, много по-мургав от толнедранец или аренд например. Очите му имаха много странна форма.
— Имаше ли белези по бузите? — попитах с пресеклив глас, а сърцето ми вече се беше качило в гърлото.
— Ами сега като ме подсещаш за това, май имаше. Носеше черна роба, която ми се видя вехта и протрита. И наистина много се интересува от семейството ни. Разпитваше кога точно дядо е дошъл в Мурос и много настояваше за подробности около теб. Описа те много точно, а не се сещам кога би могъл да те види, щом като почти не излизаш от къщи.
— Някой му е казал за мен, Алтен. Върви в работилницата за щавене на кожи и намери баща си, а после потърсете дядо ти. Той сигурно е някъде при говедата. Кажи и на двамата, че се е случило нещо важно. И моля те, Алтен, стой настрана от чужденеца с белязаното лице!
— Добре, госпожо — отвърна той, докато се отправяше към вратата.
Знаех, че няма да мине без съпротива и възражения, при това доста свирепи, ето защо бях принудена да направя нещо, което не бях практикувала от доста време. Нямах намерение да убеждавам надълго и нашироко многобройното си семейство. Просто започнах да издавам заповеди.
— В града има мург — започнах, щом всички се събраха, — който разпитва за нас. Трябва незабавно да напуснем града.
— Времето никак не е подходящо — възрази Давон. — Главният майстор в обущарницата току-що напусна работа. Преди да замина, където и да било, трябва да му намеря заместник.
— Това ще бъде грижа на новия собственик.
— Какъв нов собственик?
— Онзи, който купи работилницата.
— Нямам намерение да си продавам работилницата!
— Тогава я изгори.
— За какво говориш, лельо Поул?!
— Става дума за живота на цялото ни семейство, Давон! Щом някой мург попадне на следите ни, тогава си прибираме багажа и заминаваме!
— Целият ми живот мина в разработването на тази работилница! Тя е всичко, което имам, и е много важна за мен!
— Чак толкова важна, че да пожертваш живота си за нея ли? Толкова важна, че да убият Алнана и Алтен заради нея?!
— Не разбирам за какво става дума!
— Кажи му какво стана на брега на Рива през 4002, Геран.
— Тя има право, Давон — каза Геран на сина си. — Когато хората на Ктучик ни надушат, тогава ние бягаме или умираме. Цял Ктол Мургос желае смъртта ни.
— Но целият ни живот е свързан с този град! — почти разплакана се намеси Алнана.
— Той ще ни донесе и смъртта, ако останем в него — отвърна прямо Геран. — Ако не тръгнем на мига, нито един от нас няма да доживее до следващата седмица. — Той се втренчи в тавана. — Олдрик, графът на Мурос, ми е приятел. Ще прехвърлим семейните ни предприятия на него. Той ще има грижата да ги продаде, а после ще внесе парите в кралската хазна на Сендария.
— Нали не се каниш да подариш труда на три поколения на сендарския крал, татко? — избухна Давон.
— Не, не съм чак такъв патриот. Леля ви Поул също съхранява в хазната собственото си богатство, за което кралят е лично отговорен.
— Защо просто не убием този мург? — попита Алтен.
— Много любопитно хрумване, Алтен — хладно се намесих аз. — Ти добър ли си в убиването на хора? Имаш ли вече натрупан опит в това?
— Ами… — заекна той.
— Аз не мисля, че е така. Е, Геран, върви тогава да говориш с Олдрик.
— Това ще е първото, което ще направя утре заран, лельо Поул.
— Не, Геран, направи го още сега. Аз ще пратя вест до краля и ще му напиша кодовата дума, та да знае какво да прави с парите ти. Утре заран вече ще сме се отдалечили на мили от Мурос. Вие с Давон и Алтен се върнете в обущарската работилница. Кажете на обущарите, че се налага да заминем за Камаар.