Поулгара — магьосницата

— Разсъди трезво, Геран — казах. — Ти не можеш да правиш неща, които ще привлекат вниманието върху теб.

— Хората не ги е много грижа за членовете на съвета, лельо Поул.

— Това важи само за местните жители, Геран. Чужденците и особено мургите обръщат голямо внимание на онези, които държат властта. Сега само ни липсва някой мург да започне да разпитва за произхода ти. Щом разбере, че си пристигнал в града през 4012, точно десет години след убийството на крал Горек, при това си бил придружаван от мен, всичко градено досега ще се срине в един миг.

— Ти прекалено много се тревожиш — присмя се той.

— Все някой трябва да се тревожи. Един мург би открил твърде много познати неща в нашата история, за да ги приеме като чисто съвпадение — годините ти, твоята външност, моето присъствие и фактът, че не остарявам. Всеки от подчинените на Ктучик ще надуши нещо подозрително в цялата работа и ще побърза да го донесе на повелителя си. Ктучик няма да се интересува от подробностите, а заподозре ли дори за миг, че си оцелял от клането в Рива, ще нареди да избият теб и цялото ти семейство. Изборът ти в този глупав градски съвет толкова ли е важен?

— Бих могъл да наема охрана и да опазя семейството си.

— А защо просто не напишеш „Крал на Рива“ на една табелка и не си я провесиш на врата? Помисли малко, Геран! Охрана?! Че защо не и фанфари, които да обявяват излизането ти всеки ден?

— Бих могъл да направя толкова полезни неща за града и жителите му, лельо Поул!

— Убедена съм, че е така, но Мурос не е твоя грижа. Твоят град е Рива. Някой ден наследниците ти ще седят на трона там. Мисли за това, а не за поправянето на паважа по улиците и прибирането на боклука в един прашен град насред сендарската равнина.

— Хубаво, лельо Поул — отговори той, видимо ядосан. — Стига си ми го натяквала вече. Ще се извиня на Олдрик и ще му кажа, че съм твърде зает, за да държа речи против корумпираните градски служители.

— Олдрик ли? Кой е той?

— Графът на Мурос. Двамата сме доста близки приятели и той често търси съвета ми за важни решения.

— О, небеса — въздъхнах.

— Не мога да живея, сврян в миша дупка, лельо Поул — жаловито каза той. — Мурос беше добър към мен и моето семейство. Трябва да направя нещо в отплата.

— Ами тогава построй градска градина или пък отвори болница за бедните. Само не се обвързвай с политиката.

— Както кажеш, лельо Поул — предаде се с въздишка той.

Въпреки, че намесата ми спря Геран от участие в градската управа, той си оставаше един от влиятелните мъже в Мурос, което не ми даваше покой. Предчувствах, че рано или късно агентите на Ктучик ще решат да се поразровят в миналото на „изтъкнатия гражданин“. Ето защо навреме започнах да се подготвям за това.

Оказа се обаче, че съм закъсняла с предпазните мерки.

Малкият Алтен растеше не с дни, а с часове и когато стана на дванайсет, вече почти беше настигнал баща си по ръст. Рано или късно в поредния престолонаследник започваха да проличават характерните черти на рода — вероятно за да ми напомнят постоянно, че във вените му тече кръвта на Мечото рамо.