Поулгара — магьосницата

Раждането на Елдара мина леко и тя скоро отново беше на крака. Колебах се доста време, преди да се реша да поговоря с малкото си семейство. Въпреки предупреждението на Хатан, накрая прецених, че наследниците на Желязната хватка и съпругите им трябва да знаят кои всъщност са те и на какви опасности са изложени. И така, една лятна вечер, след като се бяхме нахранили, аз помолих Геран и Елдара да дойдат в библиотеката на „малко семейно събиране“. Преди това благоразумно „посъветвах“ прислугата дълбоко да заспи, после отведох Геран, жена му и детето до библиотеката и плътно затворих вратата зад нас.

— Разказа ли на жена си за нас, Геран? — направо попитах племенника си.

— Не съм я лъгал за нищо, лельо Поул, но пропуснах да спомена някои неща от живота си.

— Имаш тайни от мен, така ли? — обвинително рече Елдара. — Аз нищо не съм крила от теб.

— Той е спазвал моите заповеди, Елдара — успокоих я. — Става дума за семейни тайни и на Геран беше забранено да ги разкрива пред когото и да било без изрично разрешение от мен.

— Нямаш ли ми доверие, лельо Поул? — попита наскърбено тя.

— Най-напред трябваше хубаво да те опозная, Елдара. Исках да се убедя, че умееш да пазиш тайна. Баща ти е човек, на когото може истински да се разчита, но често съм срещала млади дами, които просто имат нужда да споделят всичко пред приятелките си. Забелязах обаче, че ти си разумна и не говориш, каквото ти дойде наум. Сигурно си забелязала, че съпругът ти не е сендар.

— Казвал ми е, че е роден в едно от алорнските кралства — отвърна тя. — Бяхме малко заети, когато ми го каза, така че… — тя млъкна и се изчерви.

— Няма нужда да се впускаш в подробности, Елдара. Всъщност Геран е риванец и е наследник на една много влиятелна фамилия от Острова на бурите.

— Колко влиятелна? — попита тя.

— Няма по-влиятелни от тях. Преди около единадесет години група нийсани избиха цялото му семейство. Двамата с баща ми успяхме да спасим само Геран — за останалите беше фатално късно.

Очите й загледаха ужасено при тези думи.

— Щеше ли да е важно за теб, скъпа, ако знаеше, че би била риванска кралица, ако ми беше писана друга съдба? — попита Геран.

— Но ти не се държиш като крал — почти обвинително каза тя. — Мигар кралете хъркат така?

— Дядо беше същият — сви рамене той.

— Ще ви оставя на воля да обсъждате кралското поведение до най-дребните детайли, когато останете насаме — прекъснах ги аз. — Нека да свършим с този въпрос най-напред. Геран има врагове, които биха дали мило и драго да го видят мъртъв, А също и вашето бебе.