Аленото цвете и бялото

Пътуването приключва в Сохо, пред един малък театър, наречен „Тюксбъри Палас“. Уилям слиза без да забележи Шугър, която също слиза на двайсетина ярда зад него; той плаща на своя файтонджия, а тя — на нейния. После тръгва напред под светлината на фенерите, оглежда се предпазливо, да не би наоколо да се навъртат джебчии, но не забелязва жената с воалетката зад себе си.

Какво ли търси Уилям тук, пита се Шугър. Всеизвестно е, че „Тюксбъри“ е място за срещи на хомосексуалисти, а ето че и двама добре облечени господа се насочват с протегнати ръце към него. За миг устните й се изкривяват от отвращение, но тя недоумява: възможно ли е тези червендалести мъже да са го примамили, та да избяга от леглото й? Невъзможно! Нейните изпълнения на беззвучна флейта са ненадминати!

Но само след минути недоразумението се изяснява. Въпросните двама мъже са Бодли и Ашуел, и тримата приятели са тук тази вечер, специално за да видят широко рекламираната атракция на „Тюксбъри“ — Унтан, „Паганини на педалите“, известен и като „единственият безрък цигулар на света!“.

Шугър се смесва с пъстрата тълпа от работници и елегантни познавачи, които чакат реда си, за да си платят входните билети. Въпреки че само двама души я делят от Ракъм и приятелите му, тя дочува само откъси от разговора им през шума на тълпата.

— … ако аз нямах ръце — тъкмо казва Ашуел, — … импресионист!

— Да! — възкликва Бодли. — Специални протези на мястото на ръцете, и едната стиска уверено четката!

Тримата започват да се смеят гръмогласно, въпреки че Шугър не намира нищо остроумно в дочутото. Изобразителното изкуство никога не е било една от силните й страни; всички онези Деви Марии и Марии Магдалени, събирани от госпожа Кастауей, по-скоро я отблъснаха от него. Сега, докато чака реда си да влезе в този долнопробен театър в Сохо, тя си казва, че трябва да поработи върху познанията си за живописта.

Всъщност „Тюксбъри“ е някогашен покрит пазар за вълна, с размери, подходящи най-много за камерни концерти, но вместо това се използва за представления на илюзионисти и хора с вродени аномалии. Шугър се промушва през телата, притиснати плътно едно към друго. Колко ужасно миришат! Никой от тях ли не се къпе? Не си спомня явното отсъствие на всякаква хигиена у простите хора да й е правило впечатление преди. Тя внимава да не вдишва дълбоко тежкия въздух и сяда един ред зад Уилям и приятелите му.

На сцената многобройни изпълнители губят времето на публиката — всъщност изострят апетита й със своите посредствени песни и елементарни трикове, в очакване на основната атракция. Бодли и Ашуел мърморят доста високо и си разменят остроумия; Уилям мълчи търпеливо, като че ли приятелите му са малки деца, които е извел на разходка.

Най-сетне се надига вълна от аплодисменти и подсвирквания. Един сценичен работник изнася на сцената столче, което поставя близо до светлините на рампата. Малко по-късно изнасят цигулка с лък и ги поставят на червена кадифена възглавничка до столчето, което предизвиква нови аплодисменти и подвиквания. Най-сетне се появява и Унтан. Той е дребничък мъж в обичайното вечерно облекло на музикант от оркестър, само че фракът му няма ръкави. По гладко обръснатото му лице с малко маймунски черти личи ясно, че той не е англичанин. Очите му имат меланхолично изражение, което усилва приликата с маймуна. Къдравата му коса е старателно опъната и загладена с помощта на много помада.