Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Затова е взела решение: ще започне да го следи. Ще го следва на всички места, които посещава. Ще вижда това, което вижда и той. Ще среща същите хора, които среща и той — макар да ги вижда на разстояние. Неговият свят ще стане и неин; тя ще поглъща всяка капка познание за него, до която може да се добере. И тогава, когато Уилям най-сетне намери време да я посети и тя притисне смръщеното му чело към гърдите си, той ще остане удивен от начина, по който Шугър инстинктивно разбира проблемите му, от непогрешимата й интуиция, с която ще отгатва от какво се нуждае. Споделяйки потайно неговия живот, тя смята да се сдобие с привилегията да го сподели и законно.
Шугър спира за миг пред огледалото, преди да излезе от къщи. Станала е напълно неузнаваема, дори в собствените си очи.
— Чудесно — казва тя и взема чадър от удивително грозната, но стабилна закачалка. Какво ли е станало с онази, по-леката, която Уилям изрита така гневно? После той я изнесе на улицата, а на другия ден я нямаше. Дали не са я отмъкнали вехтошарите? Възможно ли е такива неща да се случват и тук, сред благоприличието на Мерилебоун?
Тя излиза навън, на чист въздух, и се оглежда наоколо. Не се вижда жива душа. В продължение на следващите три дни и половина — или, както изчисли тя, цели петдесет и пет часа, ако изключим времето, прекарано в сън — Шугър се стреми да следи Уилям Ракъм като негова сянка.
Огромна част от това време тя е прекарала в безцелно скитане в близост до дома му в Чепстоу, очаквайки той да се появи. Шугър крачи нагоре–надолу по улиците и алеите около градината на Ракъмови, за да не й изтръпнат краката и да не полудее от стоене на едно място, и върти нетърпеливо с пръсти чадърчето си. Какво може да прави Уилям там, вътре? Повече от сигурно е, че не се забавлява с жена си и дъщеря си. Да не би да се занимава с фирмената кореспонденция? Дори и така да е, колко време може да му отнеме написването на няколко писма — сега, след като проблемът с Хопсъм отпадна? Парфюмериите „Ракъм“ са голям концерн, разполагащ с огромна служебна йерархия — нима не съществуват някакви — как им е името? — подчинени? Заместници? — които да поемат върху себе си ежедневните задачи? Възможно ли е да се бави толкова много на масата за закуска? Нищо чудно, че е напълнял толкова, ако прекарва половината сутрин в ядене. За разлика от него, откакто го следи, Шугър започва всеки ден с по някоя кифла или ябълка, купени от уличен продавач на път насам.
За щастие по време на тези първи утрини, докато тя наблюдава дома на Ракъмови, времето е меко. Градинарят постоянно рови нещо навън, следи да не набодат растения на места, където поява на зеленина не се предвижда — още една причина Шугър да не се застоява на едно място. Надяваше се хубавото време да подтикне Уилям да изведе дъщеря си да поиграе навън, но бавачката на детето не му дава да подаде носа си навън. Шугър още не знае дори името му; една сутрин градинарят подвикна „Добър ден, госпожице Софи!“, гледайки към един прозорец на първия етаж — и скоро след това някаква достолепна на вид жена от прислугата се появи и го скастри така, че градинарят се сгърчи от старание да покаже колко съжалява. Вероятно това е името на детето — освен ако градинарят не е имал предвид бавачката. Колко унизително е да познава всяка веничка по члена на Уилям, а да не знае как се казва дъщеря му! Всички нейни опити да изтръгне името на детето от него, без той да разбере, че подпитва, пропаднаха — а сега не бива да рискува да го произнесе, защото той може да не го споменава умишлено. Така че, докато бавачката не реши, че времето най-сетне е достатъчно хубаво, за да може малката да излезе на разходка, Софи Ракъм си остава само едно предположение.
На втория ден самата госпожа Ракъм излиза от градината, и тръгва целеустремено нанякъде, съпровождана от камериерката си. Шугър се изкушава да я последва, защото Агнес очевидно се е упътила към града, очарователното й гласче долита до нея — много отдалеч, така че отделните думи не се различават — звънко като песен на сирена. Но Шугър решава да остане в сенчестото си скривалище под клоните на дърветата — целта й е да следи Уилям, а освен това напоследък много често се случва завесите на някой прозорец в къщата на Ракъмови да се разтворят и между тях да се появи Агнес, вперила поглед навън — и то най-често в мястото, на което е била допреди миг Шугър. Добре, че Шугър винаги е със спусната воалетка на шапката, а носи и чадърче — в противен случай госпожа Ракъм досега щеше да е запаметила чертите й.