![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Сграбчих тлъстото му рамо и го обърнах отново по гръб. Гейли се приведе до втренченото в нищото лице, викаше името на Артър, масажираше гърлото му. Той подбели очи, а петите му отслабиха ударите си. Ръцете, разкривили пръсти в агония, рязко се простряха встрани и плеснаха в лицето един от приведените наблюдатели.
Хриптенето рязко спря и Артър се отпусна като торба ечемик върху каменния под. Панически затърсих пулс на една от китките и с крайчеца на окото си забелязах, че Гейли прави същото, впивайки пръсти в дебелата гуша под челюстта.
И двете търсехме напразно. Сърцето на Артър Дънкан, измъчено от годините тласкане на кръв през охраненото му тяло, най-сетне се беше предало.
Опитах всички възкресителни техники, които познавах, макар и да знаех, че ще са безполезни: размахвах ръцете му, сърдечен масаж, дори дишане уста в уста, колкото и да ми беше неприятно. Но без резултат. Артър Дънкан бе мъртъв.
Изправих уморено гръб и се поотдръпнах, докато отец Байн, гледайки ме сурово, падна на колене до обвинителя и бързо се зае да му дава последно причастие. Гърбът и ръцете ме боляха, а по лицето ми пробягваха тръпки. Врявата край мен ми се струваше необичайно приглушена, сякаш от претъпканата зала ме делеше завеса. Затворих очи и прокарах длан по устните си, опитвайки се да изтрия вкуса на смърт.
Въпреки смъртта на обвинителя и последвалите обреди и формалности около погребението ловът на херцога бе отложен с не повече от седмица.
Когато осъзнах колко скоро ще тръгне Джейми, се потиснах дълбоко - усетих с какво нетърпение го чакам за вечеря след работата за деня, как подскача сърцето ми, когато го зърна неочаквано, и колко разчитам на компанията му и на солидното му, успокоително присъствие насред сложния живот в замъка. А и, честно казано, обичах силата му и в леглото ни всяка нощ, и да се будя сутрин от усмихнатите му целувки и рошавата му коса. Заминаването му вещаеше само пустота за мен.
Той ме държеше в обятията си, а главата ми подпираше брадичката му.
- Ще ми липсваш, Джейми - рекох тихо.
Той ме прегърна по-силно и се засмя горчиво.
- И ти на мен, сасенак. Не съм го очаквал, честно казано, но ще ме боли да те оставя тук.
Леко погали гърба ми, прокарвайки пръсти по прешлените ми, един по един.
- Джейми... нали ще внимаваш?
Доловихразвеселеното боботене в гръдния му кош, когато ме попита:
- С кое? С херцога или с коня?
За мое учудване, и притеснение, възнамеряваше да язди Донас на лова. Представях си как конят се хвърля от някоя скала просто от проклетия или прегазва Джейми под смъртоносните си копита.
- И с двете - рекох сухо. - Ако конят те хвърли и счупиш крак, ще останеш на милостта на херцога.
- Така е. Но и Дугал ще е там.
Изсумтях.
- Той ще ти счупи другия крак, за по-сигурно.
Джейми се засмя и се наведе да ме целуне.
- Ще внимавам, мо дюин. А ти ще ми обещаеш ли същото?
- Да - и наистина го мислех. - Имаш предвид човека, който ми е оставил зложеланието?
Веселието му се стопи.
- Може би. Не мисля, че си в опасност, иначе нямаше да тръгна. Но все пак... а, и стой настрана от Гейлис Дънкан.
- Какво? Защо? - Поотдръпнах се, за да погледна лицето му. Беше тъмна нощ и не го виждах, но тонът определено бе сериозен.
- Позната е като вещица, а историите за нея... е, станаха много по-лоши, откак умря съпругът й. Не те искам край нея, сасенак.
- Сериозно ли мислиш, че е вещица? - попитах. Силните му ръце обхванаха дупето ми и той ме придърпа към себе си. Прегърнах го, наслаждавайки се на мускулестото му тяло.
- Не - каза след кратък размисъл. - Но това какво аз мисля няма значение. Обещаваш ли?
- Добре. - Всъщност не изпитвах големи угризения. След случката с подмененото дете и призоваването нямах голямо желание да посещавам Гейли. Допрях устни до зърното на Джейми и го близнах. Той проскимтя и ме придърпа по-близо.
- Отвори крака - прошепна. - Искам да съм сигурен, че ще ме помниш, докато ме няма.
Малко по-късно се събудих от студ. Размахах сънливо ръка, за да се завия, но не намерих одеялото. Ненадейно то падна върху мен от само себе си. Надигнах се на лакът изненадана.
- Съжалявам - каза Джейми. - Не исках да те събудя.
- Какво правиш? Защо си буден? - Примижах през рамо. Още беше тъмно, но очите ми свикнаха и видях, че изражението му е срамежливо и смутено. Беше напълно буден и седеше на столче до леглото, с наметката си върху раменете.
- Ами... просто, сънувах, че си изгубена и не мога да те намеря. Събудих се и... пригця ми се да те погледам, това е. Да те запазя в ума си и да те помня, докато ме няма. Без да искам, съм те отвил. Съжалявам.