Без светлина [bg]

— Ако се заинтересуват, ще трябва да дойдат тук колкото се може по-скоро, но не по-късно от четири и трийсет. — Той даде адреса на Арнет. — Ако идват, нека ми се обадят.

Той прекъсна и набра номера на Рейнър Фийбър. Тя се обади и той поиска да говори с Ласт. Когато чу гласа му, Грейвър каза:

— Това е само за твоите уши, Виктор.

Ласт се поколеба само за миг.

— Да, добре.

— Нуждая се от помощта ти. В тази работа има пари. — Беше малко преувеличено, помисли си Грейвър, но тъй като занятието на Ласт се състоеше в това да преувеличава, той щеше да го разбере. — Ако искаш да участваш, трябва веднага да тръгнеш. Ще ти дам адреса.

— Разбирам — каза Ласт. — Дай ми го.

Грейвър даде адреса на бензиностанция на две мили от тях. Той не се доверяваше на вътрешните телефони в дома на Фийбър.

— Трябва да си там в четири часа — рече Грейвър. — Ясно?

— Ще бъда там.

Грейвър затвори и погледна Нюман.

— Съгласен ли си с това, което става?

— Засега да — отвърна Нюман.

Грейвър беше благодарен за точно такъв отговор. Можеше да разчита на Нюман, че веднага ще му каже, ако надуши нещо съмнително. С изключение на Ласт, който според Грейвър щеше да бъде чудакът в операцията, той знаеше, че би очаквал същото от Мъри и Ремберто, ако решат да участват. В сравнение с него те бяха виждали много повече неща от този сорт.

— Добре — рече Грейвър.

Радиотелефонът звънна и той веднага отговори.

— Маркъс Грейвър ли е?

— Да, аз съм Грейвър.

— Обажда се Ремберто. Тръгнали сме към вас.

Затвориха.

Грейвър погледна часовника си. Беше три и десет. Един час и петдесет минути преди момента, когато Еди Редън трябваше да се приземи на малкото летище в Бейфийлд.