Мозайка от убийства [bg]

„Скъпи Джеймс,

Когато прочетеш това, всичко вече ще е свършило. Трябва да ми простиш, че не ти казах по-рано и не споделих с теб истината, но не се съмнявам, че с времето ще ме разбереш.

На бюрото ми ще откриеш някои бележки, които съм написал. Те са свързани със състоянието ми и решението, което съм взел. Искам да стане ясно, че медицинската диагноза е точна и окончателна и за мен няма никаква надежда за възстановяване. Не се страхувам от смъртта. Иска ми се да вярвам, че името ми няма да бъде забравено.

Постигнах голям успех в рамките на един човешки живот, който продължи достатъчно. Както ще видиш, оставил съм ти нещо малко в завещанието си. Донякъде от благодарност за многото години, които прекарахме заедно, но освен това и с надеждата, че ще успееш да завършиш работата по книгата ми и да я подготвиш за публикуване. Сега ти си единственият настойник на моя ръкопис, но аз съм уверен, че той ще бъде на сигурно място в ръцете ти.

С изключение на това малцина ще скърбят за мен. Не оставям след себе си никакви хора, които да разчитат на мен. Подготвям се да се разделя с този свят с мисълта, че съм използвал добре отреденото ми време и ще бъда запомнен с общите ни успехи.

Бих искал да те помоля да се извиниш от мое име на моя приятел, старши инспектор Чъб. Както ще стане ясно, аз ще използвам физостигмина, който взех от Клариса Пай, вместо да му го върна. Доколкото разбрах, той няма вкус и се надявам да ми помогне да си отида по-лесно, но въпреки това по този начин предадох доверието му, а действията ми дори могат да се смятат за дребно престъпление — за което съжалявам.

И най-сетне, колкото и да ме изненадва това, бих искал пепелта ми да бъде разпръсната в гористата местност, наричана Дингъл Дел. Не знам защо моля за това. Знаеш, че не съм склонен към романтични жестове. Но това беше мястото, на което разкрих последния си случай, така че ми се струва подходящо за тази цел. Освен това там изглежда много мирно и спокойно. Изглежда ми точно както трябва.

Сбогувам се с теб, стари приятелю, с уважение и най-добри пожелания. Благодаря ти за верността и дружбата и се надявам, че ще обмислиш сериозно да се завърнеш към актьорската професия, като в такъв случай се надявам да се наслаждаваш на дълга и успешна кариера.“

Той подписа писмото и го пъхна в един плик, който запечата и надписа: „ЛИЧНО — ДО Г-Н ДЖЕЙМС ФРЕЙЗЪР“.

Още известно време нямаше да има нужда от него, но се радваше, че е свършил тази работа. Най-сетне изпи чая си и излезе навън, където го чакаше колата.