В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
„Утвърждавам: от сега нататък Образът на Владиката ще бъде винаги пред мен и ще ме съпътства постоянно във всички мои дела през деня и по време на сън през нощта.“ — така си казва ученикът и умножава своите сили. (3.321)
Помощта е готова и бързо долита, ако обръщението е искрено и достатъчно силно. (3.322)
(М.А.Й.). Призовавайки Ни към себе си с любов, с любовта ще удържите връзката. Повикът на любовта донася отговора на възлюбения. Как можем да не отговорим на огнения призив на сърцето. Мнозина не успяват в своите стремежи, защото заменят огнеността на непосредственото Общуване, предизвикано от силата на това чувство, с разсъдъчни постройки на интелекта. Не разсъждения са нужни, а топлината на непосредственото чувство. (3.323)
(Гуру). За общуване с тези, които обичате, нищо не е нужно, освен любов и устременост. Любовта преодолява всички прегради на видимия и невидимия свят и със силата на своя магнетизъм привлича желаното. Самият Той е казал: любовта е силна като смъртта и стрелите й са огнени. Може да се подсили, като се добави: любовта е по-силна от смъртта. За любовта няма никакво значение в какво тяло е любимият, защото тя побеждава и преодолява всичко, което са изправи на нейния път. (3.324)
Недисциплинираното мислене е бич за човечеството. Както в старинната легенда — извикани са сили, а да се управляват не достига умението. Но мисълта трябва да се управлява. Самотек на мислите е недопустим. Но когато Ликът е постоянно в третото око, тогава и потокът на мислите се оцветява в съответния цвят и губи своята обичайна земна тежест. С други думи — Светлината прониква в мисления свят на човека, а с нея и радостта, увереността, устойчивостта и устремеността. Образът на Учителя в третото око е явление абсолютно полезно. Той трябва все по-често и по-често да бъде предизвикван, докато не стане постоянен. Всичко е достижимо, ако са положени достатъчно усилия и желание. (3.332)
Мисълта за Най-висшето прониква през високите сфери и донася техния отзвук. И тогава докосването на Висшия свят става осезаемо. Съзнанието е изпълнено постоянно с рояк различни мисли и образите,свързани с тях. Цялото това сборище от непроизволни мислени образувания може да се замени с един единствен, изместващ всичко Лик на Владиката и да се изпълни с него цялото съзнание. Но мисълта е магнетична и всяка свързва съзнанието с онази сфера, към която тя принадлежи, създавайки канал за проникването на съзвучни мисли. Когато образът на Владиката заема цялото поле на съзнанието, магнетичната връзка създава и съответстващото притегляне и отваря възможност за постъпването на високи мисли, свързани със света на Владиката. Не е лесно да се задържи съзнанието при Височайшето, но такова съсредоточване е плодоносно. Роякът от земни мисли — това е личният свят на човека. Той може да бъде преодолян само с отричане от самия себе си и приемане за изпълнение на древния завет: „Отвърни се от себе си и Ме следвай“. С това се дава и ключът към Висшите светове. Стига само да го завъртиш и входът към охраняваното царство се отваря. Но откъслеците от личното мислене са по-скъпи от свръх личните мисли и тогава те отлитат, опърлени от грапавото докосване на саможивостта. Но ако духът намери сили в себе си да се отрече от нея, достъпът до пространствените мисли става лесно достижим. Ако човек отъждествява себе си със своята преходна личност и смята, че в нея се съдържа всичко, той няма да намери сили в себе си да се отрече от нея. Но ако разчлени в съзнанието си обвивките и отдели своята Безсмъртна триада от тези обличащи я обвивки, той ще може да застане сякаш встрани от тях и да погледне на себе си, на земното себе, както актьорът на сцената гледа на себе си като изпълнител на дадената му роля. Изпълнителят, Сутратма, актьорът е този, който стои зад гърба на представяния персонаж и го кара да играе приетата роля. Стоящият зад гърба и Знаещият, че всичко това е само игра,временна и ограничена в предела на изпълняваната роля, е именно Този, Който гледа, Гледащият безмълвно, Свидетелят, Регистраторът на всичко, което сътворява човек и през което преминава. Тази идея не е нова, но колко пъти трябва да се повтаря,за да стане реалност в живота и да изтръгне духа на човека от менгемето на малката му личност, личният свят на която заслонява космическия хоризонт на духа и го лишава от възможността да черпи безпределно от океана на пространствената мисъл. Повече или по-малко ясното осъзнаване на същността на Безмълвния свидетел ще дойде едва на последната степен от завършека на земната еволюция на духа. (3.358)