В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Когато настоявам да се бъде с Нас винаги, независимо от всичко, имам в предвид не външните препятствия, а нещо пречещо отвътре,под каквато и форма да се крие това „нещо“. Много предлози изобретява вървящото назад съзнание,за да оправдае своите задръжки и прекъсването на връзката с Нас. Но най-опасното и вредно от всички самооправдания е позоваването на своята недостойност, вследствие на едни или други погрешки, да се бъде духом с Мен. Знайте и запомнете неизличимо, че никой и нищо, никакви причини и самооправдания не могат да оправдаят откъсването от Владиката. Всичко това са призраци на Майя, често усилвани от тъмни внушения и злобни послания на тъмата. Никой и нищо не може да застане между нас, ако духът не допусне това натрапено убеждение, защото Аз съм с вас винаги. (3.384)
Под улегнал камък вода не тече. Задаването на въпрос винаги показва известна активност на съзнанието. Всеки въпрос съдържа елементи на устременост и дори дерзаене. Въпросът винаги е насочен напред,в бъдещето. Въпросът по същество е родствен с позива. В училищата трябва да се оставят точки за въпроси; колкото повече въпроси,толкова по-добре. Това положение е приложимо и по отношение на учениците, изучаващи Учението на Живота. Въпросът съдържа в себе си елементи на магнетизъм, защото привлича отговора. Въпросът е мисъл, оформена и устремена за получаване на отговор. А мисълта е магнетична. Магнетичната мисъл, ясно оформена във въпрос, предизвикан от насъщна необходимост и насочен към Учителя, не може да не получи и такъв ясен и определен отговор. Това може да се нарече въпросно — отговорна форма на Общуване. Във въпроса може съзнателно да се вложи и зов, и устременост, и молба, и обръщение, и дръзновение, усилвайки нишката на връзката и с огъня на сърцето. Празните въпроси се изключват напълно. Въпросите трябва са оправдани от необходимостта. Формулата „дерзай, чадо“ не изключва въпросите. (3.598)
Признавам за правилно да се започва деня с Мен и да се завършва с Мен, така че между началото и края му да бъде опъната нишката на непрекъснатото помнене. Нощта тогава ще бъде следствие на деня, причина-следствие по линия на родствените противоположности. Свят на причините и свят на следствията. Животът в тяло е в света на причините, след смъртта животът е в света на следствията. Но следствието е рожба на причината. В процеса на изживяването на следствията те на свой ред могат да станат условие за зараждането на нови причини. Затова пребиваването в Надземния свят обуславя характера на новото въплъщение. Нещо там може да бъде изживяно, а нещо-усилено. Там духът оформя своите желания и своите стремежи, както и това как иска да прояви своите енергии в следващото въплъщение, тоест да определи своята мисия на Земята. Всяка мисъл за бъдещето го оформя според силата на тази мисъл. Своята карма може да се определя съзнателно с мисълта:и земната и надземната. Ако това не става съзнателно и с разбиране,оформянето на кармата чрез мисълта става на самотек автоматично. И това става постоянно. По-добре е да се вземе кормилото или повода, или юздата в свои ръце. Мисълта се управлява от волята, а кармата се направлява от мисълта. Кармата може да се твори чрез волята съзнателно и планомерно. Защото кармата е верига от причини и верига от следствия, пораждащи нови причини. Следствията не могат да се избягнат, но да се трансмутира всяко едно в неговата противоположност е възможно. Разбойникът и блудницата са пример. (4.143).
Носим постоянно със себе си представата си за самия себе си. Тя трябва да се замени с Мен, с представата за Мен в себе си, така че мисълта за себе си да си замине и да се замени с мисли за Мен. Можеш да видиш себе си в моментите на деление на духа. Възможно е да видиш и Мене, отначало в тези моменти, а после — постоянно. Да се види Изображението веднага не може, но, натрупвайки впечатленията, може да се уплътнява представяния във въображението Образ до тогава, докато Той не се появи в ясно видима форма. Да се разбере най-нужното отвлечено е едно, а практически в приложение — съвсем друго. Укрепител на трайността на Образа ще бъде любовта. Тя също може да се усилва и развива. Усилва се с отварянето на сърцето срещу Лъча. Но лъчът изисква постоянство на неговото осъзнаване, без осъзнатото приемане ще премине мимоходом, както преминава покрай съзнанието всичко, на което не е обърнато внимание. В това се състои главното. Към каквото е насочено вниманието, това превалира в съзнанието в дадения момент. А вниманието се насочва от волята. Четейки книга насочваме вниманието си към нейното съдържание, иначе смисълът на прочетеното няма да достигне до съзнанието. Така е и с представянето на Лика. Фокусът на вниманието се съсредоточва върху Него до тогава, докато не стане Той неотделима част от съзнанието, неотделима и постоянна. Това,което не се удава след десет хилядния опит, се удава след десет хилядния плюс N, където N е величина, изразяваща разстоянието от дадената точка до целта, тоест явната видимост на Лика на Учителя. (4.144).