В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Устремеността към висшето е необходима, защото когато тя се прекъсне и притокът на висшите енергии се прекратява. Тогава висшето се заменя от низшето и съзнанието може да бъде залято от вълните на злото. Природата не търпи празнота. (3.280)

Божието милосърдие може да се разглежда като неотменимо право на човека при всякакви условия да се устремява с мисълта си нагоре. (3.282)

Приближаваме се, когато се установи съзвучие. Съзвучието е възможно само тогава, когато, когато своето отстъпи на заден план и Моето стане първо в съзнанието. Как би могло да се намери за Моето място, ако своето заема цялото поле на мисленето. Произволът на мисълта не допуска контрол. Ущърбът от своеволното течение на мислите е толкова голям, че действително си струва да се помисли за това те да бъдат обуздани и насочени по руслото, определено от волята. В крайна сметка мисълта се подчинява, стига само желанието да се установи съзвучие е достатъчно силно. Процесът се облегчава много, ако устремеността да се овладее мисълта е циментирана с любов към Владиката. Любовта, както и всяко друго чувство, може да бъде усилвана съзнателно. Тя може да се усили с признателност и разбиране на това колко грижи, любов и внимание са получени от страна на Великото сърце. Колко пъти съзнанието е потъвало в суетата и бъркотията на външния свят, колко пъти са затихвали огньовете на устремеността, колко пъти събуждането на уж изживени наслоения от миналото е пречело на движението по-нататък и все пак, независимо от всичко, не сте били изоставени. И щом като е отминавала вълната на плътните въздействия, отново се е усещала далечната Близост. Но трябва да се помогне на Явлението с неукротимостта на огнения устрем и с разбирането, че Близостта е над всичко. Всичко е допустимо и всичко е позволено, но при условие че Образът на Учителя в третото око е постоянен. Как да се достигне това постоянство? Само с утвърждаване на мисълта. Но как да се утвърди мисълта? С ритъма на всекидневното повторение. Сутрин и вечер може да й се посвети нужното време. Нека то да бъде съвсем малко, но пълнозвучно и утвърждаващо с всички сили на духа и желание на сърцето явлението на непрекъснатото предстоене и Лика на учителя пред вътрешното око на съзнанието. Може, може да се достигне дори и най-трудното, ако огненото желание е подържано с ритъм. Ритъмът увеличава силата, пред която отстъпва съпротивлението и противодействието на обвивките. Какво от това, че до сега достижението не е се удавало. Давам ключа-всекидневния и неотклонен ритъм. С ритъм може да се достигне, потвърждавам. От сега на тази мисъл, полезна и нужна, се отделя време за ритмичното й внедряване в съзнанието, докато не нарасне и придобие такава сила, че тъпото противодействие на обвивките да бъде победено. Много важно е да се отбележи как нещо вътре яростно се съпротивлява на най-полезните начинания. Висшето „Аз“ на човека иска и се стреми към Светлината, но низшето „аз“ упорства. С ритъма се преодолява тъмното упорство на всички обвивки и с ритъма сe постига победата. Много пъти е говорено за това, че този побеждава всичко, който самия себе си успее да победи. Сега на отредения победител се дава огнен ключ в ръцете, който ще разтвори пред него сребърните врати на преодоляването. В ритъма се заключава тайната на неоспоримата победа на духа над обвивките, които го обличат и които трябва да му служат покорно в безкрайния път към Безпределността. (3.320)