В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Може ли някой да твърди, че познава Владиката и цялата Книга на Неговите Животи? Не, да се твърди това е невъзможно. Но всеки, вървящ по Пътя, чрез Облика на Водещия, достъпен и близък на неговото съзнание, се приближава в една или друга степен до далечната цел. По такъв начин подходът към всеки дух, стоящ на Стълбата на Светлината и свързан с тези, които вървят след него, става чрез облика или формата на изразяване, достъпна за съзнанието на вървящия в дадения момент. И повиканият, представяйки си облика на повикалия според степента на своето разбиране, си създава възможност да се придвижва и издига на нови стъпала на възхода. В каквито и разнообразни образи или форми да се въплъщава или изявява Водещият, воденият приема най-близката му по изразяване форма и, свързвайки себе си с нея и чрез нея със Същността на Духа на Водача, спокойно, уверено и твърдо върви по Пътя. Няма значение към коя от временните форми е привлечено съзнанието на вървящия, стига да е намерен Най-близкият Облик и да е установена връзка с Него. Посредством външната, смъртна обвивка на Водещия воденият влиза в допир с Неговата Безсмъртна Индивидуалност, връзката с Която не се прекъсва никога. Външната форма на Водещия е само посредник, междинно звено на връзката, която не се прекратява и не се прекъсва със смъртта на физическата форма. Това условие се прилага много широко в сферата на Йерархичните връзки от горе до долу, от Владиците и до учениците на Неговите ученици, и учениците на тези последните, и по-надолу. (4.170).

Необходимо е Образът на Владиката да измести всичко не съзвучно със Светлината. Затова колкото и усилено и по какъвто и начин да се упражняваш в това най-нужно дело, освен полза и утвърждаване в Светлината, това упражнение няма да даде нищо друго. Довеждането яркостта на Изображението до степен на видимост е постижение, значението на което трябва да се разбере в цялата му дълбочина. Когато мисълта е насочена постоянно към даден предмет, той става близък. Чрез мисълта приближаваме възможността за това, върху което се съсредоточва нейната сила. Но често нито настойчивостта, нито упорството са достатъчни и тогава постижението е неосъществимо. Бавността на процеса е показател за това колко огромно е това достижение. А едновременно с него и успоредно на него расте и способността, и силата да се коагулира материята от Тънкия план във видими форми. А това вече е способност на Архата. Това могъщество, могъществото на духа над веществото на стихийната материя, външно може с нищо да не се прояви, защото външно неговият носител е такъв, като всички, но вътрешно и главно в Надземния свят, в това направление се заражда бъдещият Учител. От малкото и незабележимото се ражда голямото и великото. (4.187).