В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Когато изисквам единение, имам в предвид това обстоятелство, че мостът, обединяващ съзнанията, има устои на двата бряга. Всеки укрепва устоите му на своя бряг. И само двустранното укрепване на тези устои дава здравина на моста. Какво е направено за това единението да се състои? Какво е направено от всеки от вас? Схармонизирането на съзнанията изисква време, но то няма да бъде достигнато, ако не бъдат приложени усилия от двете страни. Никакви външни действия, думи и обръщения няма да помогнат, ако в тях не взема активно участие сърцето. Бездушните, тоест безсърдечните действия, няма да дадат желаните плодове. Не мога да допусна Моята помощ да се разтвори в бездушни действия. Вече съм казвам, че спояващият действията на сърцето цимент ще бъде любовта. Насила да се обича не можеш да заставиш. Но единението на съзнанията в Моята Светлина може да утвърди това чувство. Някой, все пак, трябва да отстъпи от своето, да отстъпи от своята саможивост, от своето малко самоутвърждаващо се „аз“. На Мен ми е нужно единение в духа. (3.185)

(Гуру). Почитание, тържественост и устременост са форми на Общуването в духа. Но има и други форми. Обсебените общуват също със своите обсебватели. Но Висшите огньове не допускат обсебватели. Почитанието се увенчава с Поръчителство, тържествеността — с допускане и устремеността — със сливане с това, към което се устремява сърцето. Така почитането, тържествеността и устремеността представляват възможности за възхода на духа. (3.234)

Дълго се влачи опашката на непослушанието, последвана от прах и мръсотия. Ако бихте могли само да се държите неотделимо. Колко пъти е говорено за това, че постоянството на непрекъснатото Предстоене трябва да се утвърди каквото и да става, както и избраният Образ в третото око, че съблюдаването на тези условия дава възможност да се избегне злото. И все пак не достига устременост, за да се изпълни този Указ. Време има за всичко, за най-ненужни мисли, но за най-нужното не можем да намерим. Но световното неблагополучие и нахлуването на хаоса в аурата на планетата настоятелно са изисквали и изискват следването на това Указание. Не можем да помогнем, ако съзнанието е закрито от нас зад дима на земната кухня. Но Указът трябва да се изпълни въпреки всичко. Ще посветим на това за начало поне един ден, после времето може да се разшири. Без въздух не може да се преживее повече от една минута, а без Светлина как ще се преживее! Изисквам да се съберат всички сили на духа, за да бъде изпълнен Указът. Изисквам да се предшества всяко действие,всяка мисъл и всяка дума с утвърждаване на Лика и мисъл за това, че Присъствието на Учителя в духа може да бъде осъзнавано непрекъснато. Как може по други начин да се установи постоянството на Предстоенето. Тъмнината е огромна, но непоколебимото следване зад Призовалия ще разсее тъмата и няма да позволи крилата на мрака да се докоснат до съзнанието. Нима призраците на Майя и фантомите на случайните мисли могат да заменят Светлината на Йерарха и Неговата Близост? Откъслеците на мисленето предлагам да се заменят със сиянието на Светлината. За това е необходимо едно — да не се откъсва мисълта от Мен. Защото Аз съм с вас само тогава, когато вие сте с Мен. Но колко често вие сте с нещо друго и с цялото си съзнание се потопявате в Майя. Всичко наоколо е Майя, колкото и крещяща да бъде тя. Но Моят Свят и Моята Близост са извън Майя. Стига само да се разкъсат покривалата й и Моята близост отново става явна. Елате при Мен, но свободни от смътните призраци, от слузта на съмнението, от мътното опиянение, от съблазните на времето, пространството и вещите. Ще Ви посрещна свободни. Но как искате да видите Светлината, плътно закрити зад мрежата на измислените тъмни обвързаности. Разбийте веригите на робството, разкъсайте оковите. Веригите на Майя са по-здрави и силни от железни вериги. Свободни ще ви посрещна. И ви казвам как по-бързо и по-близко да се дойдете до Мен. (3.257)