Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Лордът слезе от коня и тръгна към него.
— Гурен…
Но Гурен посочи Серап и каза:
— Тя даде легионерска клетва.
— Знам — отвърна Урусандер.
— Благославям сина ви — каза Гурен и усети как лицето му се стегна упорито, и изведнъж можеше отново да погледне Урусандер в очите и да не изпита нищо. — Благославям го, сър, и каквото и да кажете, няма да промени това.
И да бе имало мъка в очите на командира доскоро, сега Гурен не видя нищо такова в тях. Но все пак не почувства нищо и се изненада, че този път Урусандер извърна поглед.
— Ще се погрижат за нея.
— Знам — отвърна Гурен. — Обещано е.
— Ще дойдеш ли в цитаделата, Гурен?
— Защо?
— Искам да сте под покрива ми. Искам дъщеря ти да те завари там, с нея, когато се изцери.
— Имам работа тук.
— Ще освободя един от ковачите да те замести.
— За колко време?
— За колкото се наложи.
— Докато умра? Трябва да е докато умра, сър, а и след това. На градчето му трябва ковач, повече, отколкото на вас.
— Ако държиш под око работата, която се върши в цитаделата, Гурен, значи сме се разбрали.
— Мога да го правя. Докато се държа на крака. И да не съм чул, че лечителите ви ще се занимават с мен.
— Не бих направил това — отвърна тихо Урусандер.
Гурен кимна рязко.
— Ще пратим фургон за теб и дъщеря ти — каза лордът.
— Искам и някои от инструментите си. Най-добрите.
— Разбира се.
— А като си отида, сър, с дъщеря ми какво? Връща се в тази празна къща ли?
— Ако позволиш, Гурен, бих я осиновил официално.
— Бихте, нали? — Гурен извърна очи и огледа привлечените от шумотевицата хора от градчето. — Само че тя вече не е момиче. Жена е и така има нужда да се отнасят с нея. Не я наричайте „дъщеря“ или каквото и да е друго. Тя е моя дъщеря — аз и Шелас я направихме.
— Знам — отвърна Урусандер.
Гурен кимна.
— Гурен — каза Урусандер, по-високо и официално, — как е водата помежду ни?
Гурен го погледна в очите и с изненада видя, че болката си е отишла, очите вече бяха пълни с топлина. Кимна и каза:
— Водата е чиста, милорд.
Серап видя лорд Урусандер преобразен. Видя командира, когото винаги беше познавала. Всякаква нерешителност бе изчезнала. Най-сетне имаше да се вършат неща, да се разпратят заповеди. Съжаляваше само за отсъствието на Оссерк. Допускаше, че е избягал след убийството на Милик. Избягал бе с мисълта, че вече е престъпник и почти със сигурност отхвърлен от баща си за престъплението. Момчето изобщо не разбираше баща си. Но пък това неразбиране беше взаимно.
Как можеше да е иначе при толкова много кал във водата помежду им? Кал и завихрени течения, безкрайното и безпомощно разбъркване на наноси, така че нищо да не може да се утаи.
Но в този ден видя един стар мъж и един съкрушен, съсипан от чувство за вина командир изправени лице в лице и сключили мир.
Ето, че тръгнаха, като стари приятели, към къщата, а след това влязоха вътре.
„Майко Тъма, намерила си достоен съпруг тук. Най-достоен съпруг.“
Когато се обърна, за да се върне при коня си, погледна нагоре и видя, заплющяло на вятъра, знамето на легиона — високо над караулката на портата.
Беше станало.
Легионът на Урусандер се беше върнал в Куралд Галайн.
На фона на синьото безоблачно небе знамето бе като златен меч, врязан от самото слънце. Тя примижа към него. Художниците наричаха този цвят лиосан.
След ужасната треска, в странно, топло безмълвие, което бе изпълнило съществото й, Ренар отвори очи. Видя баща си, а с него — непознати лица. Изкривеното, увредено зрение, обхванало лявото й око, вече го нямаше и всичко изглеждаше невероятно чисто. Дори болката на подутото й лице бързо заглъхваше.
Баща й се наведе към нея.
— Момиченцето ми — каза той, очите му бяха пълни със сълзи. — Виждаш ли кой е тук? Самият лорд Урусандер.
Погледът й се плъзна покрай баща й към застаналия наблизо мъж и в лицето на лорда тя видя сина. И извърна очи.
— Промени, момиченцето ми — каза Гурен с тон, какъвто никога не бе чувала от него. — В целия твоя свят, Ренар. Промени, благословени промени.
Не можеше да се отрече това. Милик беше мъртъв. Мъжът, когото обичаше, беше мъртъв, убит от сина на лорда. А сега тук стоеше лордът и баща й бърбореше как щели да живеят във Великия дом и как щели да се грижат за нея оттук насетне, а лордът се усмихваше и кимаше, а тя можеше да мисли само за Милик, на когото бе казала всичко, защото той бе видял, че вече не е същата… Милик, който плачеше пиян и я галеше по лицето, на колене до нея, и й разправяше как братовчедите измъкнали от него признанието й след буре ейл и как му се смеели после и я наричали курва в лицето му, докато го побъркали. Сляпа ярост, беше повтарял и повтарял, докато се мъчеше да й обясни как юмруците му просто замахали, без да вижда нищо, когато тя се натъкна на него, докато той пребиваше Елдин и Орулт зад къщата, как блъскал с юмруците, без да знае кого удря.